Днес е роден варненецът Стоян Стоянов, един от най-добрите въздушни асове на ХХ век

На 12 март 1913 г. в Галата, днес квартал на Варна, е роден Стоян Стоянов – български летец изтребител, един от най-добрите въздушни асове на ХХ век. Той е първият български летец, който сваля летяща „крепост“ и първият български офицер, награден с командирски орден „За храброст“, даден му лично от цат Борис Трети, научаваме от публикация в социалната мрежа Фейсбук, група „България и Българите“.

Светозар Генов пише: „Стоян Стоянов има 35 полета срещу Англо-американската авиация при бомбардировките над София. Признати са му 15 въздушни победи. Сваля четири противникови самолета, участва при свалянето на други два и нанася сериозни повреди на още четири.
„Най-важното беше, че ние имахме висок, просто необясним с думи дух за борба. Търсехме боя, желаехме го и всеки се стремеше да свали колкото се може повече противникови самолети. Ние чувствахме отговорността си пред българския народ, който беше отделял от залъка си, за да купи самолети и да ни научи да летим на тях.
Едва ли аз трябва да давам оценка за бойните действия в битката за София, за да не излезе като хвалба, но мога да кажа следното:
противникът беше многоброен, но това не ни плашеше. Съжалявахме само, че бяхме толкова малко.
Когато загина Списаревски, вечерта радио „Лондон“ каза:
„Български летци, ние знаем, че сте храбри и готови да браните до смърт своята родина, но няма смисъл да се блъскате в нашите „крепости“, защото вие сте малко – 235, а ние сме хиляди.“
Тогава ние споделихме с насмешка:
„Де да бяхме 235, щяхте да видите! Но за съжаление сме само 35-40…“
След 9.09.1944 г. Стоян Стоянов пръв преминава на съветския изтребител Як-9М и обучава българските летци да летят с него. През 1951 г. е вече полковник, зам.командващ ПВО.
Като бивш царски офицер, обучаван от германски военни той, съпругата му и близките им са били постоянно под наблюдение от агенти на Държавна сигурност.
През 1956 г. Стоян Стоянов се уволнява от армията, без право на постоянна работа и с малка за чина му пенсия, която не е била достатъчна за покриването на нуждите на семейството му и той е принуден да работи като статист в театър, хотелски служител и екскурзовод в Рилския манастир. През всичкото това време продължава да е под наблюдение на ДС.
Единствената му отпечатана книга „Ние бранихме тебе, София“ претърпява пет издания на български език и едно – на полски.
През 1992 г. Стоян Стоянов е произведен в генерал-майор от запаса.
Стоян Стоянов умира на 13 март 1997 г., един ден след като навършва 84 години.
Ще добавя, че този невероятен българин е израснал без баща си, който загива в Балканската война като знаменосец.
Такива смели и достойни синове е раждала Майка България!
Дълбок поклон!“