Българинът Атанас Стефанов, докторант в Института по астрофизика на Канарските острови, бе начело на международен екип, който откри нова екзопланета – GJ 3998 d. Тази суперземя може да разкрие важни тайни за обитаемостта във Вселената.
Откритието на GJ 3998 d
На 11 март научният журнал Astronomy & Astrophysics публикува откритието на младия български учен и неговия екип. Стефанов, който е роден в Смолян и завършва Математическата гимназия „Акад. Кирил Попов“ в Пловдив, споделя, че този пробив е резултат от половингодишни анализи на данни. Новата планета, регистрирана в базата на НАСА, е третата в системата на червеното джудже GJ 3998. Тя се намира на 59 светлинни години от Слънчевата система.
Първоначалните изследвания през 2016 г. намеквали за съществуването на въпросната планета, но тогава учените смятали, че сигналът идва от активност на звездата, а не от планетарен обект. Девет години по-късно, благодарение на напредъка в техниките за анализ, наличието на планетата е потвърдено категорично.
Какво знаем за новата суперземя?
GJ 3998 d се нарича „суперземя“, защото масата ѝ надвишава шест пъти тази на Земята, но е по-малка и по-лека от Нептун. Това предполага каменист състав, подобен на земния. Периодът на обикаляне около нейната звезда е 41,8 дни.
Звездата-домакин на планетата е червено джудже с по-ниска температура и размери спрямо Слънцето. Въпреки че GJ 3998 d орбитира значително по-близо до звездата си отколкото Земята до Слънцето, получаваната енергия е едва с 20% повече от тази, която Земята получава. Това означава, че температурата там вероятно е близка до земната, което я прави обект с потенциал за детайлно изследване на атмосферата и обитаемостта.
Мисията HADES и бъдещето на изследването
Проектът, в който Стефанов участва, е част от международната програма HADES. Изследователите, използвайки телескопа TNG в обсерваторията Roque de los Muchachos на остров Ла Палма, целят да изследват планетарни системи около червени джуджета.
Стефанов пояснява, че новооткритата планета има потенциал за изучаване на атмосферата ѝ с бъдещи технологии като спектрографа ANDES и 50-метровия телескоп Exo Life Finder. „Търсенето на биомаркери, като кислород и органични съединения, предстои в следващите десетилетия“, добавя астрофизикът.
