Актрисата Диана Димитрова с изповед за желанието ѝ да стане кукер и нападението над котката ѝ

Актрисата Диана Димитрова разкри много емоционални случки от детството си. Тя сподели, че е била единственото момиче кукер в родното си село Кайнарджа, област Силистра, както и разтърсваща случка за нападение над домашния ѝ любимец. Това признание идва на фона на скандалните разкрития за зверства над животни от последните дни, в които главни „герои“ са Габриела Сашова и Красимир Георгиев. Ето какво написа във Фейсбук актрисата Диана Димитрова:

„На около 10 години вече бях върлина. Май бях и първото дете – момиче кукер в селото. Мама ми разказа преди малко, че съм имала огромно желание да бъда кукер, но това тогава не е било прието добре от селото, защото съм била момиче. Вкъщи е имало спорове.

Важното е, че на Диди не ѝ е пукало кой какво мисли за нея в селото, когато е била на 10 години, и е настоявала да бъде кукер. Нали знаете какво правят кукерите? Те прогонват злите сили, а обикновено са мъже.

На снимката съм аз – на 10 години, по собствено желание. Без ръкавици, без пози. Едно дете, което има интуиция и разграничава доброто от злото.

През 2015 година бях приета магистратура в Москва, точно след като завърших НАТФИЗ. Няколко месеца преди това бях оставила Вру при баба и дядо – за „добро“ – да тича на свобода по поляните на селото.

Само че, преди да замина, разбрах, че баба има последен стадий рак. Малко преди това Вру изчезна. Два дни го търсихме. И аз не заминах от България.

Някой го беше ударил брутално с тежък предмет и го беше изхвърлил в един необитаван, буренясал двор. Със спукан гръден кош той се върна при мен. С последни сили прескочи оградата и съм сигурна, че цялото село ме чу, когато той се предаде в ръцете ми. Подписах най-ужасните документи, защото операциите в София можеше да са неуспешни. Той се пребори.

Сега Вру е на 12 години. Имах съмнения кой е направил това и разбрах. Знаете ли какво се случи с извършителя?

Тази жена остави собствения си син, болен от диабет, да издъхне, умишлено е изчакала да се съмне и чак тогава е извикала бърза помощ , чак сутринта. Тя умря сама.

Аз съм видяла и изпитала прекалено много жестокост. Няма как да мълча. Избирам да не мълча. Избрах да не мълча. Не заради мен, заради другите“.