Менингококова инфекция в България: Какво трябва да знаем?

Менингококовата инфекция продължава да бъде предизвикателство за здравните власти в България. От началото на годината са регистрирани 8 случая, показател, който остава в рамките на нормалното, посочи проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, в интервю за бТВ.

“През миналата година случаите бяха 7, така че числата са съизмерими,” заяви проф. Христова.

Какво е менингококова инфекция?

Менингококовите инфекции са причинени от бактерии, които могат да обитават носоглътката на здрави индивиди, без да предизвикват симптоми. Според проф. Христова, над 90% от случаите са безсимптомни, което означава, че засегнатите хора са заразоносители, предаващи инфекцията без самите те да боледуват.

Макар и рядко, някои случаи могат да се развият в инвазивни заболявания като тежък менингит или сепсис. При най-острите форми на сепсис, симптомите могат да се развият за по-малко от 24 часа, а смъртността може да достигне до 40%.

Как се предава инфекцията?

Менингококите се предават по въздушно-капков път, обяснява проф. Христова. Заразяването изисква близък контакт, като използване на общи прибори или споделяне на слюнка. В затворени колективи, като детски градини или училища, рискът от разпространение е по-висок, ако асимптоматичен носител внесе инфекцията.

Превенция и лечение

Когато има доказан случай на менингококова инфекция, контактните лица се подлагат на карантина за период от 7 дни. Наред с това, лекарите прилагат антибиотична профилактика за унищожаване на бактериите.

“Важно е да се подчертае, че менингококовият менингит не е вирусно заболяване, а бактериално. Това обуславя неговия гноен характер, но също така го прави податлив на лечение с антибиотици,” уточнява проф. Христова.

Съвременните антибиотици се оказват много ефективни както за лечение, така и за първична профилактика, но ключов фактор остава ранното разпознаване на симптомите.

Ваксина от група Б: Защо е важна?

Един от най-важните въпроси, поставен от проф. Христова, е необходимостта от въвеждане на препоръчителна ваксина за менингококи от група Б в България. В момента подобна защита липсва, а внасянето на ваксината от съседни държави крие рискове за нейната ефективност.

“Това е една инвестиция в здравето, която може да предотврати единични, но тежки и животозастрашаващи случаи,” казва тя.

Заключение

Менингококовата инфекция остава рядка, но опасна, особено в тежките си форми. Ранната диагностика, адекватното лечение и превенцията чрез ваксинация са основни оръжия в битката с това заболяване. Здравните власти и обществеността трябва да работят ръка за ръка за въвеждането на нови методи за защита и минимизиране на риска.