Голяма заплаха тегне над българските пчелари

Стана ясно, че тонове фалшив вносен мед сриват имиджа на българските производители и удрят по бизнеса им. Преработвателите продължават да влагат различни субстанции в качествената суровина, които обаче не са мед, алармират пчеларите. Едновременно с това дъмпинговият внос срина изкупната цена на едро и я държи на нива под себестойност вече няколко години. Европейският съюз обяви война на фалшивия мед с промени, които тепърва трябва да бъдат приети у нас.

Мартин Петров се занимава с пчеларство вече десетилетие и има 200 кошера в добричкото село Победа. „Трябва да има една нотка на чувство към пчелите, за да продължиш да се занимаваш с пчеларство в България. Дори не трябва да се говори за пчели, ако е само за пари”, споделя пчеларят, предаде Нова телевизия.

Той дава пример със срива на цените на меда. „Преди няколко години цената беше около 6 лева. От тогава до сега инфлацията изключително нарасна. Всичко свързано с пчеларството, като инвентар, кошери отново си повишиха цените. Тук идва изключително нелогичното, че българският мед, вместо цената му да стане 8 лева, тя падна от 6 на 4”, коментира Мартин. Според него причината е дъмпинговият внос.

„Нашите прекупвачи, на които ние продаваме големите количества мед казват: Докато има внос от трети страни, така ще бъде. Цената е 3,80 – 4 лева”, твърди професионалният пчелар Хинчо Хинчев.

При разследване на Европейската служба за борба с измамите, беше установено, че от 320 изследвани проби мед, 147 са фалшифицирани. Почти 40 на сто от вноса за ЕС идва от Китай, като 74 % от него е смесен с оризов захарен сироп и оцветители. У нас картината не е по-различна.

„Има много голям внос на продукт от чужбина, който не е сигурно дали е мед, по-скоро не е”, отбелязва председателят на Сдружение „Пчела 1946 Добрич” Галин Георгиев.

„Нашият мед е като подобрител. Пчелният ни мед е с много добри показатели. Прекупвачите ни казват: Взимаме евтин мед от Украйна и Китай. Както знаем, в Китай вече произвеждат мед, който е промишлено произведен – няма нужда от пчелите”, подчертава Хинчев.

„Специално пчеларството в момента мога да кажа, че е на колене. Единственото позитивно нещо в сектора през последните години е, че спряха кражбите на пчелини, заради липсата на перспектива за този бизнес”, казва пчеларят Десислав Янакиев.

”Хората, които не успяват да продадат своите кошери, просто ги изоставят. Оттам тръгват и болести. Има райони, където смъртността стига до 90%, отбелязва Галин Георгиев.

Държавата е тази, която трябва да се погрижи за оцеляването на сектора, категорични са пчеларите. Те настояват за контрол над меда, който влиза в хранителните магазини и вериги, защото количествата, които се продават, са повече, отколкото се произвеждат в България.