Историята на Ади: Баща му призовава за справедливост, а институциите остават под въпрос
Делото за малтретираното шестгодишно дете Адриан отново породи бурни реакции и въпроси към институциите. Бащата на детето, Венислав Алексиев, отправи остри критики към социалните и съдебните структури, като заяви, че вината за преживяното от сина му е не само на извършителите, но и на системата.
„Липсата на гражданска активност доведе до това 2 месеца едно дете да бъде малтретирано, да бъдат чувани неговите писъци и да няма нито един подаден сигнал,“ каза Венислав пред БНТ. Според него, случаят можеше да бъде предотвратен, ако институциите бяха действали адекватно.
Ади: Дете, мечтаещо за свобода и обикновено детство
Шестгодишният Адриан вече е в безопасност, но преживяното оставя трайни следи. „Едно дете да моли за живот… По-точно да иска да бъде убито, за да приключи всичко,“ разказва с болка Венислав.
Днес Ади прави първи крачки към нормалност: играе, обучава се и говори както на български, така и на немски език. „Ади мечтае за това, което точно в момента прави – да има свобода, да може да е дете“, споделя неговият баща. Но психологическите травми остават. Експертите предупреждават, че спомените от случилото се могат да излязат наяве по-късно и да се отразят тежко на психиката му.
Бащата казва, че след случилото се, Адриан никога няма да бъде като останалите деца, като връстниците си.
Справедливост – липсващият елемент
Венислав Алексиев е категоричен, че наказанията за отговорните за насилието над сина му са недостатъчни и несправедливи. Основният извършител, пастрокът Петър Чернев, е получил присъда, която според бащата не отразява тежестта на престъплението. „За нито един от двамата това не е реално и са им спестени много неща,“ коментира той и допълва, че обвинения срещу Петър Чернев са отпаднали без ясно обяснение.
В същото време майката на Адриан също остава без сериозни последствия. „Тя не го е извела от тази среда. Всеки ще си помисли, че може да направи това нещо и да остане безнаказан,“ казва Венислав.
Прикриване или небрежност?
Бащата на Адриан сподели още, че не му е било позволено да свидетелства по делото. Това засилва съмненията за липса на прозрачност и отговорност. „Докато народът не разбере, че трябва да се подава сигнал за всяка нередност, много деца ще продължат да страдат,“ предупреждава Венислав.
Особено тревожно е твърдението, че социалните услуги, които следят случая на Адриан, не са обърнали внимание на отсъствията му от терапевтичните сесии. Това пролука в системата ли е или несериозно отношение? Отговорите остават неясни.
Смразяваща подкрепа за насилието
Допълнителен елемент към ужасите на случилото се е реакцията на близки на Петър Чернев. Бащата на извършителя публично поставя под съмнение мащаба на насилието, твърдейки, че става въпрос само за „два шамара“. „След като си изгледал какви зверства е направил даден човек, да кажеш, че е просто два шамара… Това не мога да преглътна!“ заявява категорично Венислав Алексиев.
Защо мълчим?
Историята на Адриан е пореден пример за това как обществото и институциите често се провалят в защитата на най-уязвимите. Тя е напомняне, че подадените сигнали, активното гражданско участие и адекватната институционална реакция могат да спасят живот.
Бащата на Адриан настоява само за едно: „Справедлива присъда и право моят син да бъде дете.“