21 години от трагедията на река Лим: Какво научихме и какво не се е променило?
На 4 април 2004 г. България беше разтърсена от една от най-големите си трагедии – автобусна катастрофа, при която загинаха 12 деца. Трагедията остави траен белег върху цялото общество, но 21 години по-късно проблемите по родните пътища остават нерешени, казват родители на загиналите.
Страшната катастрофа, която промени животите на много семейства
На тази паметна дата, ученици от Свищов на възраст между 11 и 12 години, се връщат към дома си след незабравима екскурзия до Дубровник, Хърватия. Пътуването обаче завършва със зловещ обрат. Шофьорът губи контрол над автобуса на критичен завой, и превозното средство пропада в коритото на река Лим. Загиват 12 деца, всички от крайдунавския град Свищов, където трагедията остава жива и до днес.
Тази година, родителите на жертвите отново се събраха, за да почетат паметта на своите деца. Сълзите и болката не са изчезнали, а проблемите, свързани с безопасността по пътищата, остават болезнено актуални.
Проблемите в пътната безопасност: Непроменена реалност?
Родителите се обърнаха към медиите с призив за по-сериозни мерки срещу пътните инциденти в страната. Според тях, въпреки внесените промени законите от преди години и въвеждането на „черни точки“ по рисковите отсечки, проблемите са далеч от решение.
„В България нещата не се променят лесно. След инцидента участвах в парламентарна комисия за промяна на законите за движение. Това беше времето, когато се измислиха черните точки. И въпреки тях, катастрофите продължават,“ заяви Тодор Братов, баща на една от жертвите, пред бТВ.
Друг родител, Георги Манзаров, добави: „Въпреки правилата и усилията, които се влагат, виждаме как всеки ден умират деца. Все едно това е прието за нещо нормално в обществото ни, а не трябва да е така. Трябва да се борим за промяна.“
Споменът, който продължава да живее
Със смиреност и болка, родителите подчертаха, че паметта на техните деца трябва да бъде урок за обществото. Те настояват за по-строг контрол на пътната безопасност и създаване на конкретни мерки, които да намалят инцидентите. Само така можем да почетем живота на тези невинни жертви и да предотвратим бъдещи трагедии.
