Лазаровден: ето какво ни разказа културният антрополог Росен Гацин за този празник

Днес отбелязваме красив български празник

Лазаровден е християнски празник, посветен на Лазар и възкресението му от Иисус Христос. Той се чества в съботата преди Цветница и Страстната седмица. За обичаите на този празник потърсихме културния антрополог гл. ас. д-р Росен Гацин от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. Повече за обичая Лазаруване и неговата мистика можете да прочетете в следващите редове.

1. Каква е културната роля на Лазаровден в българските традиции?

Лазаровден е един от най-очакваните празници през пролетта. Обикновено се свързва с възраждането на природата. Основният обичай на Лазаровден е лазаруването – ритуал, в който участват млади, неомъжени момичета, наричани лазарки. Този обичай има характер на задължителна инициация – след участието си в него, момичетата се считат за преминали в статус „мома“. Това им позволява да носят специални дрехи и украшения, да се ухажват и да се подготвят за женитба. В ритуала се участва само веднъж – момичета, които вече са лазарували, не го повтарят, дори да не са се омъжили.

2. Кои са най-уникалните или по-малко известни обреди, свързани с празника?

Подготовката за Лазаровден започва от рано. Бъдещите лазарки биват събирани от някоя по-зряла жена за да разучат обредните песни. Лазарките обикалят домовете, пеят песни и отправят благопожелания за здраве и берекет. В по-големите села те се разделят на групи от по 10–20 момичета, като всяка група посещава различна част на селото, за да не се дублират.

Две от лазарките носят кошници, в които събират яйца, подарени от домакините. Други две носят криваци (или кривак и нож) – символи, свързвани с мъжката сила. При всяко посещение лазарките с криваците ги изправят в двора, около тях две или четири момичета танцуват, а останалите образуват кръг и пеят. Лазарските песни, които винаги включват обръщението „Лазаре“, са много и се подбират според положението на членовете в семейството – за момче, момиче, булка, овчар. Вечерта късно лазарките се разделят, като се събират на следващия ден, когато е Цветница.

3. Защо младите момичета лазаруват?

Лазаруването е интересен обичай, който има отражение и в наши дни. Все още в много населени места може да бъде наблюдаван. Според народната ни традиция мома, която не е ходила лазарка не може да се „момее“. А в последствие и да се омъжи. Вижте каква хубава българска дума е „момее“. Това означава, че момичето вече не е дете, преминава в една друга възраст, но за да премине границата трябва да участва именно в лазаруването. И тук ще кажа нещо много любопитно. В много стари времена, нашите етнографи са записали вярвания, че мома, която не е била лазарка не може да носи обици, гердан, пръстени. А всички тези атрибути я поставят на друго ниво в обществото. Вече не е дете. Лазарки могат да бъдат моми, които встъпват в моминството. И в миналото е било прието, че момата може да ходи лазарка само веднъж. След това народът казва тя е „свършена“. Аналог може да направим с коледуването при мъжете. Момче, което не е коледувало не може да се ожени. 

4. Има ли места в България, където все още момичетата лазаруват?

На много места се прави възстановка на обичая Лазаруване. Основната роля за тези инициативи имат народните читалища. Обикновено в по-малките населени места обичаите се запазват по-добре. Хората се познават. Канят лазарки, канят коледари. Съответно тези момчета и момичета пък са част от тази общност. И всичко това сплотява народа, радва го. А, ако ме питате за конкретно село, веднага ви казвам, че днес в село Разделна, Варненско има лазарки.

Благодарим на Росен Гацин за интересните отговори, които даде на нашите въпроси.