На Цветница: интервю с д-р Рада Левкова за символиката на “цветните” имена

Днес отбелязваме един от най-големите имени дни в България

Днес празнуваме Цветница – светъл християнски празник, както и един от най-големите имени дни в българската култура. По този повод ние от медия “Нова Варна” потърсихме д-р Рада Левкова – главен асистент във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Тя е доктор по ономастика- наука за съществителните собствени имена. Д-р Левкова е защитила дисертация на тема „Тенденции в развитието на българската личноименна система в началото на XXI век“, издадена и като книга. Води избираема дисциплина по българска ономастика на студенти от филологическите и педагогическите специалности и от приложна лингвистика.

Във връзка с празника ѝ зададохме интересни въпроси, свързани с “цветните” имена в българския език, на които тя любезно и изчерпателно отговори. Какво сподели д-р Левкова за тях, вижте в следващите редове:

1. Откога датира традицията да кръщаваме децата си с „цветни“ имена?

 У нас съществува вековна традиция за наричане на децата на цветя и други растения. Имената от домашен произход основно се разделят на пожелателни и защитни. Пожелателните имена съдържат пожелание към детето – за красота, здраве, развиване на положителни качества, добър живот. Към пожелателните имена спадат и имената по цветя, дървета и билки. Такива имена се свързват с представата за красотата на растението, плодовитостта му или лечебните му сили. 

2. Как са се променили цветните имена през годините?

Някои имена, като Цвета, Цветан/а, Калин/а, Явор, Ясен, имат доста устойчива популярност и са харесвани както в далечното минало, така и днес. Други днес са останали в периферията или са отпаднали от именника ни – Бильо/Билко, Босил/Босилко/Босилчо, Вишньо, Глогинко, Гюла, Дряно/Дрянко, Здравец, Зюмбюла, Карамфил/а, Китка, Латинка, Лозьо, Фидан/ка, Череша, Чубро, Ябълка, Ягода/Ягодица/Ягодина и мн. други. 

3. Кои популярни цветни имена са с чисто български произход и кои с чужд?

 От български произход са, разбира се, всички имена, на които коренната морфема е цвет- или цвят-: Цвета/Цвята, Цветан/а, Цветелина, Цветомир/а и т.н., имена като Биляна (от биле, билка), имена по храсти и дървета – Калин/а, Явор, Ясен и др. Някои „цветни“ имена се  срещат в различни страни със съответната си форма на дадения език – както у нас имаме Роза, така и в италианския имат Роза (Rosa), в испанския Роса (Rosa), в английския Роуз (Rose). Камелия се среща като име и в английския, макар и рядко. От латинското название на теменужката произлиза името Виолета, което също е популярно в много страни. Маргарита също е интернационално. Тъй като у нас хората го свързват с цветето, в антропонимните речници тази връзка е упомената, но всъщност името идва от гръцката дума за „бисер“. Името е прозвище на богиня Афродита, покровителка на моряците, които поднасяли бисери като дарове в светилищата ѝ.

4. Има ли тенденция към възраждане на стари цветни имена или измисляне на нови?

 Стари „цветни“ имена са тези с корен цвет-. През годините са възникнали множество техни производни, например  през 80-те години на ХХ в. името Цветелина става много популярно (на 11. място при имената за новородени момичета за 1981–1990 г.), през същото десетилетие набира популярност Цветомир. Родителите търсят разнообразие и с формите Цветалина, Цветилена, Цветина, Цвети и др. Така познатото ни от фолклора име Калина не е толкова популярно в началото на 20. век, но отново започва да се избира по-често през 70-те години. По данни на НСИ влиза в двадесетицата на най-обичаните имена за новородени момичета през 2011, 2012 и 2015 г. (след тази година данните на НСИ стигат само до 10. място). А в последно време именникът ни се е обогатил с „цветни“ имена като Калия, Катлея (вид орхидея),  Жасмин/а и формата Ясмина (някои от тях са се срещали и в миналото, но не толкова често, колкото днес). 

5. Смята ли се, че кръщаването на дете с определено цветно име може да му донесе късмет или предимства в живота?

 „Цветните“ имена са възникнали в миналото като пожелание за красота или се свързват с плодовитостта/лековитостта на растението. Традицията за кръщаване на баба и дядо все още се спазва под една или друга форма и това се случва и при имената по цветя. Интересен е случаят с „цветното семейство“, за който научих от проведена от мен анкета. Семейството има четири деца – Ралица, Камелия, Биляна и Росен. Те са наречени с „цветни“ имена, защото бабите и дядовците им също носят такива – Ясен и Роза и Цветан и Диляна (връзка с билката дилянка). Но освен това „цветните“ имена се избират и заради имения ден, а също и заради значението им, свързано с пожеланието за добър живот. 

6. Важно ли е да проверяваме символиката на имената, преди да изберем име за детето си?

В ономастиката не се говори за символика, а за значение на името (във връзка с думата, от която произлиза). У нас хората рядко знаят значенията на имената, по-често с тях се прави някаква асоциация, напр. че Александър звучи величествено – заради Александър Македонски, Даяна се свързва с английската принцеса Даяна и т.н. Все пак аз препоръчвам имената да се проверяват в антропонимни речници (може да се открият в библиотеките) – за да няма изненади и за обогатяване на общата и езиковата култура. Онлайн източниците невинаги са много надеждни, но за чужди имена специализиран е сайтът www.behindthename.com.

7. Смята ли се, че името влияе на характера на човека?

 В миналото хората са вярвали в магическите сили на словото, а оттам и в магическите сили на имената – да предпазват от смърт и болести и да предизвикат появата на физически или други качества у носителите си. И до днес много хора вярват, че детето ще прилича на човека, на когото е наречено. Така децата се кръщават не само на роднини, но и на известни личности и герои. А когато значението на името или асоциацията с дадена личност е известна на детето, в него може да възникне стремеж да осъществи пожеланието в името си или да заприлича на този, на когото е кръстено. Но, разбира се, не бива да се смята, че изборът на дадено име ще доведе до появата на еднакви черти на характера у всички негови носители.

Благодарим на д-р Рада Левкова за отделеното време и за това, че сподели своите професионални знания с читателите на Нова Варна.