„Колко деца трябва да загубим?“ Разтърсващото писмо на бащата на Сияна, убита на пътя

Болката на един баща: трагедия, която можеше да бъде избегната

Трагедията, която отне живота на 12-годишната Сияна Попова, потресе България. Бащата на момичето, Николай Попов, изрази своята болка и гняв към системата чрез емоционално отворено писмо, адресирано до г-н Борислав Сарафов, и.ф. главен прокурор на Република България. В писмото си той настоява не само за наказание на шофьорите, но и за отговорност от институциите и фирмите, виновни за опасното състояние на пътищата.

Предоставяме целия текст на писмото без редакторска намеса:

„Уважаеми г-н Сарафов,

Пиша Ви не просто като баща, а като пострадал от особено тежко престъпление. Като един от многото българи сблъскали се с войната по пътищата, превръщаща живота ни в пепел!

Пиша Ви с болката, която никой родител не бива да преживява – болката от загубата на дете.

Моята дъщеря, Сияна Попова, загина на пътя. Беше убита! Тя е само на 12 години. Цялото ѝ бъдеще, мечтите ѝ, смехът ѝ, животът ѝ- всичко това бе отнето в миг.

И не просто от един безразсъден водач, а от системно бездействие. От институции, които мълчат и прикриват.От хора, които не поемат отговорност. От престъпници!

Обръщам се към Вас с последна надежда. С вярата, че ще чуете гласа на един баща, чийто свят вече никога няма да бъде същият.

Благодаря Ви за това, че делото за смъртта на Сияна беше поверено на Националната следствена служба. Това даде надежда, че истината ще излезе наяве, че справедливостта може да бъде повече от празна дума. След разпита ми, останах с добро впечатление от почтеността и професионализма на следователите, работещи по случая.

Но истината не свършва с шофьора. Истината води към тези, които с години неглижират сигналите за опасния участък от пътя I-3 София–Плевен–Русе. Води към институциите, които нехаят за качеството на пътната настилка, към отговорните служители и фирми, които поставят евтини и опасни материали в ремонтираните участъци, застрашаващи живота на всички нас.

Скорошни експертизи показаха, че новоположената настилка е с толкова лошо качество, че сцеплението ѝ е по-ниско от това на старата. Това е престъпно. И тя убива. Не символично. Буквално.

Смъртта на Сияна не е инцидент. Тя е следствие и публична екзекуция! Следствие от бездействие, от корупция, от системна липса на морал и отговорност.

И не е единствената. Само тази година още двама души загинаха на същото място. Колко деца трябва да загубим? Колко още ще трябва да умрат, за да се предприемат действия?

Време е за истинска промяна.

Време е законът и прилагането му да отговарят на реалността. Да бъде потърсена наказателна отговорност не само за шофьорите, но и за онези държавни и частни служители, които съзнателно застрашават живота на хората по пътищата. Време е за по-тежки присъди при убийства на пътя.
Време е смъртта на деца да бъде третирана със същата тежест, с която се преживява -като безвъзвратна, като опустошителна, като най-тежкото престъпление.

Настоявам Сияна да не остане просто статистика. Нека смъртта ѝ не е напразна.
Нека нейната светлина, макар угаснала, озари пътя към истинска справедливост.
Нужно е бързо разследване и изправяне на виновниците пред българския съд.
Виновника не е един и на Вас и поверената ви институция се пада нелеката задача да установите останалите. Не утре, а сега!“

С уважение и болка:
Николай Попов,
баща на убито българско дете