Армиите на Индия и Пакистан са в повишена бойна готовност

Ескалация в Кашмир: Индия и Пакистан в повишена бойна готовност

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност откакто делхийските власти обявиха национално издирване на терористите, извършили нападението в Пахалгам, съобщава БТА. Кървавото нападение в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април 2025 г. отне живота на 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това е най-тежкият удар по цивилни в региона за последните години.

Индийски наказателни мерки и реакцията на Пакистан

В отговор на атаката Индия въведе строги мерки срещу Пакистан – прекрати действието на Договора за водите на Инд, затвори единствения работещ граничен пункт в Атари и понижи дипломатическите връзки с Исламабад. Освен това Делхи анулира всички визи за пакистански граждани, интензифицира антитерористичните операции в Кашмир и проведе мащабни военни учения. По границата между двете ядрени сили напрежението нараства – регулярно избухват престрелки.

Пакистан реагира със затваряне на въздушното си пространство за индийски самолети и прекъсна търговските отношения, включително и чрез трети държави. Исламабад обяви, че прекратяването на водните потоци от страна на Индия ще се счита за „акт на война“. Министърът на отбраната на Пакистан Хаваджа Мухамад Асиф предупреди в интервю за Sky News, че светът трябва да се „притеснява“ от потенциален конфликт между две ядрени сили. Той посочи, че пакистанската армия е „подготвена за всички сценарии“, но изрази надежда за дипломатическо решение на кризата.

Терористична заплаха и отговорност

Отговорност за нападението в Кашмир пое малко познатата въоръжена групировка „Кашмирска съпротива“, считана от индийски служби за част от базираните в Пакистан организации „Лашкар е Тайба“ и „Хизбул Муджахидин“. Според анализи на американския „Съвет за международни отношения“, „Лашкар е Тайба“ е основана през 80-те години и оттогава стои зад множество нападения на индийска територия, включително в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г. Властите в Пакистан отричат участие и настояват за международно разследване.

Исторически корени на индийско-пакистанския конфликт

Разделянето на Британска Индия и възникването на споровете за Кашмир

Корените на конфликта между Индия и Пакистан водят към 1947 г., когато след разделянето на Британска Индия Джаму и Кашмир получава правото на избор за присъединяване. След нападения и бурна дипломация регионът се присъединява към Индия, което става причина за Първата индийско-пакистанска война, завършила със споразумението от Карачи през 1949 г.

Военни конфликти и ядрената надпревара

Втората война избухва през 1965 г., последвана от кратък, но интензивен конфликт през 1971 г., приключил със Споразумението от Симла, която разделя Кашмир на два административни района. Двете държави вече разполагат с ядрени оръжия и неведнъж напрежението прераства в престрелки по линията на контрол. През 2019 г. атаката в Пулвама доведе до обмен на въздушни удари и засилване на военните действия от двете страни.

Промени в статута на Кашмир и нови рундове на насилие

Август 2019 г. е ключов момент – Индия премахва специалния статут на Джаму и Кашмир, ограничавайки автономията на региона. Това решение отрицателно повлиява на отношенията с Пакистан и доведе до нова ескалация и поредица от сблъсъци по линията на контрол.

Модернизацията на индийската армия и военен баланс

Сраженията през 2019 г. показаха сериозни недостатъци в остарялото оборудване на индийската армия. По данни на „Ню Йорк таймс“ и доклади до индийския парламент, към 2018 г. 68% от въоръжението е „остаряло“, въпреки увеличените инвестиции през последните години. Въпреки това над половината от техниката остава недостатъчно модернизирана.

Икономиката на Индия е 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан, но разходите й за отбрана са под 2% от БВП. Експертите твърдят, че индийската армия все още е изправена пред бюрократични, финансови и геополитически предизвикателства. Още – отношенията между Индия и Китай придобиват допълнителна важност, тъй като в Хималаите през 2020 г. се стигна до смъртоносни сблъсъци, а възможна война на два фронта се обсъжда все по-често.

Ядреният възел: Индия, Пакистан и Китай

Регионът на Кашмир се превърна в „троен ядрен възел“, където интересите на Индия, Пакистан и Китай се преплитат. През август 2023 г. Делхи протестира официално срещу карта на Китай с териториални претенции. Китай е важен съюзник на Пакистан, инвестициите и заемите от Пекин са от съществено значение за икономиката на Исламабад, сочи Ройтерс. САЩ също имат ключови позиции като отбранителен партньор на Индия в региона.

Ключова инфраструктура и геополитика

Инфраструктурният проект „Един пояс, един път“ усилва връзките между Китай и Пакистан, превръщайки пристанището Гвадар в стратегически център. Разширяването му беше обсъдено при последната визита на пакистанския президент Асиф Али Зардари в Китай през февруари 2025 г. Стотици китайски работници в Белуджистан са обект на атаки от сепаратисти, което създава допълнителни заплахи за проекта и международната стабилност.