България губи население: Анализ на причините и бъдещите прогнози

Демографската криза в България: Основни причини и тревожни тенденции. Защо намалява населението на страната ни?

България продължава да се сблъсква с тревожната тенденция на спад в броя на населението – явление, наблюдавано вече три десетилетия. Основната причина за този дългосрочен процес е отрицателният естествен прираст, който не може да бъде изцяло компенсиран дори от положителния механичен прираст – миграционното движение на хора, които се заселват у нас. По-голямата част от новодошлите са граждани на трети страни, докато българите, които се връщат, съставляват по-малко от една трета от този прираст. Това сподели Магдалена Костова, ръководител в Дирекция „Демографска и социална статистика“ към НСИ, по време на гостуване в ефира на Нова Нюз.

Точните данни – при следващото преброяване

Според доц. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението към БАН, надеждната картина на демографската ситуация в страната ще стане ясна едва при следващото преброяване. В момента се разчита на текущи изследвания, които очертават настоящите тенденции.

Отрицателният естествен прираст и факторите за намаляване на популацията

Както Магдалена Костова, така и доц. Черкезова подчертават значението на отрицателния естествен прираст за спадът в населението. В началото на 90-те водеща причина за изтичането на хора беше миграцията, но днес основно влияние оказват демографските процеси вътре в страната.

Раждаемостта под натиск

Раждаемостта в България продължава да намалява, макар и с различен интензитет през годините. Този спад е пряко свързан с икономическото и финансово състояние на страната, както и с фактори като инфраструктура, образование, здравеопазване и социални услуги. Същевременно, наблюдава се намаляване на броя на жените във фертилна възраст, породено от остаряването на населението.

Промени в структурата на населението: трудоспособни и пенсионери

Друг важен аспект е намаляването на хората в трудоспособна възраст, съпътствано от увеличаване на възрастта за пенсиониране. По думите на Костова, страната се движи в посока, при която броят на неработещите ще надхвърли този на работещите, което има сериозни социално-икономически последици.

Смъртност и качество на здравеопазването

Костова отбеляза, че след пандемията нивата на смъртност се връщат към предходните стойности, дори се отчита лека положителна тенденция. Въпреки това, смъртността остава висока – около 20% от хората губят живота си преди да навършат 65 години, което поставя фокус върху нуждата от по-качествено здравеопазване и по-добра профилактика.

Мерки и очаквания за бъдещето

Доц. Черкезова изрази мнение, че няма как да се очаква рязка промяна на негативните демографски тенденции в краткосрочен план. Според нея ще бъдат необходими поне 27 години, за да се стабилизират процесите при настоящите условия.

Магдалена Костова допълни, че се планира модернизиране на преброяването на населението, като се премине от анкетни карти към използване на административни източници.