В Деня на труда екип на „Нова Варна“ потърси мнението на млади хора за бъдещето на труда в България, мотивацията за професионално развитие и дилемата „у нас или в чужбина“
На Международния ден на труда, когато традиционно се отдава признание на работещите хора и се говори за правата им, репортерът на „Нова Варна“ Тихомир Митев излезе по улиците на морската столица, за да разбере какво мислят младите варненци за труда, бъдещето и личния избор между оставане в България и емиграция.
Първите ни събеседници бяха трима студенти – от Техническия университет във Варна, Софийския университет и Висшето военноморско училище. Момчетата учат в различни сфери – изкуствен интелект, физика и информационни и комуникационни технологии. Всеки от тях има свое виждане за бъдещето. Един от студентите сподели, че е вдъхновен от възможността да преподава и вижда призвание в образованието. Друг – с усмивка и откровеност – каза, че не се чувства особено ангажиран и възприема бъдещата си професия по-скоро като източник на доход, отколкото като призвание.
„Интересно ми беше в началото, но с времето разбрах, че не е моето,“ призна един от младежите, докато друг отбеляза, че е силно впечатлен от „безбожно многото начини, по които компютрите комуникират помежду си“ – нещо, което му вдъхнало истинска страст към специалността.
На въпрос дали според тях българите са станали по-работливи през последните години, отговорите бяха без заобикалки: „Не мисля. Българинът по принцип не обича да работи – затова имаме толкова много празници през годината.“ Друг добави: „И аз не се различавам особено. Виждам се в това число.“
Когато се стигна до въпроса за емиграцията, част от младите категорично се противопоставиха: „Категорично не бих посъветвал младите да напускат България. Нашата държава – била добра, била лоша – тук сме родени, тук трябва да живеем, и дай Боже – тук да умрем.“
Но имаше и други гледни точки. Разговаряхме и с младеж, който работи сезонно в туризма. Той беше по-склонен да потърси реализация зад граница, макар и с ясното съзнание, че там нещата също не са лесни: „На пръв поглед изглежда добре, но не е толкова лесно. В чужбина пак трябва да се трудиш, но там има повече възможности.“
Трудовите нагласи у младите са колебливи. Макар много от тях да са критични към работната култура в страната, осезаема е и силната им емоционална връзка с родината. Разкъсвани между идеала за по-добро бъдеще и реалността на българската действителност, някои вярват, че промяната трябва да започне тук, докато други гледат на Запад с надежда и прагматизъм.
„Тук условията не са добри – нито трудовите, нито социалните. Затова хората си тръгват. Там, на Запад, е развитието,“ казва един от младите.
Разговорите в Деня на труда показват, че за младото поколение в България темата за труда е не само икономическа, но и дълбоко лична, морална и дори философска. Разкъсвани между отговорността към родината и желанието за по-добър живот, те задават въпроси, които звучат актуално не само на 1 май, а през цялата година.
Екипът на „Нова Варна“ ще продължи да следи как се променя трудовата култура у нас и как младите хора избират пътя си – у дома или в чужбина. Останете с нас.
