Във вторник (6 май) е голям празник. Гергьовден е сред най-почитаните пролетни празници сред българите, наред с Великден. На този ден се чества денят на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата. Приготовленията за големия празник започват още от предходната вечер
Още на вечерта срещу Гергьовден започва приготвянето на обредните хлябове. А пък на следващия ден рано сутринта, според традициите, цялата къща се украсява със зеленина – здравец, чимшир, дивисил, коприва, пелин, гергьовче, жълтурче (млечка), оман, раззеленени и/или разцъфнали клони от люляк, бук или глог.
Друга важна и задължителна част от празника е принасянето на жертва – прави се курбан в чест на светеца, която в наши дни се нарича „гергьовско агне“.
Какво се слага на празничната трапеза, според традициите:
На Гергьовден на масата трябва да присъстват млечни продукти, дроб сърма, пресен чесън и лук, също така баница, вино, варено жито и обреден хляб.
Централно място на празничната трапеза има опеченото агне, принесено за курбан.
