Утре е важен ден. В народната представа се свързва с много по-древни езически повелители на небесните летни бури – град, дъжд, огнена стихия. Българинът го нарича Герман, Гечо, Джерман, Калоян, Кабаиван, Скалоян, Драганчо и изпълнява на празника му обичай за предизвикване, измолване на дъжд.
Нарича се още Герман Градушкар, защото пази хората от градушка. Негови побратими градушкари са Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни) и Видовден (15 юни). Герман е първият, най-главният.
Народните вярвания, свързани с плодородие и добра реколта през летните месеци, оживяха и с обичая „Герман“. Той се изпълнява задължително след „Пеперуда“. Поверието гласи, че Герман е умрял от суша и предпазва земята и посевите от градушки. По традиция на този ден жените оформят от кал мъжко тяло и го полагат в ковчег. След това палят свещи и оплакват покойника. През сълзи главната оплаквачка нарежда как Герман се е борил с облаците. Наричанията са свързани с измолването от небесните светии на ситен дъждец и да няма бури и градушки, които да похабят реколтата, а неуморният труд на земеделските стопани да остане без покритие. След опелото траурната процесия се отправя към реката, за да положи тялото на Герман близо до вода. Много сълзи и ридания съпровождат ковчега до последния му дом.
Както повелява народната традиция участничките в двата ритуала след това се събират на щедра гощавка. На поляна върху домашни черги жените полагат събраните дарове при обиколката на Пеперудата по домовете, за да се повеселят.
