НАП алармира за масови укрити доходи сред инфлуенсъри, строителството и услугите

Най-много укрити доходи у нас се наблюдават в секторите строителство, услуги и сред инфлуенсърите. Това показва анализ на Националната агенция за приходите (НАП), цитиран от „Телеграф“.

Сред основните рискови групи са строителни работници, сервитьори, майстори по ремонти, фризьори и инфлуенсъри. Много от тях получават част от възнаграждението си неофициално – в т.нар. „плик“, което означава, че доходите им не се обявяват напълно пред приходната агенция.

Анализ на НАП още от 2010 г. изчислява средногодишна щета от този тип укриване на над 400 млн. лв. Въпреки мерките, предприети през периода 2022–2023 г., загубите са се свили с едва 85 млн. лв. Най-голям дял в тези щети имат секторите търговия и строителство, следвани от ресторантьорство, транспорт, туризъм, инженерни дейности и реклама.

В тези сектори често официалните заплати са минимални, а доплащането става на ръка. Това значително ощетява не само държавния бюджет чрез неплатени данъци и осигуровки, но и самите служители. Те губят права за по-високи обезщетения при болест, безработица, майчинство и получават по-ниски пенсии.

Работещите в ресторантьорството, например, разчитат на нерегламентирани бакшиши, което води до най-ниските отчетени заплати в статистиката – средно 1366 лв. в сектора „Хотелиерство и ресторантьорство“ за първото тримесечие на 2024 г., според НОИ.

Според НАП, всеки може да изчисли загубите си чрез онлайн калкулатора „Заплата в плик“. За 30 години трудов стаж пропуснатите доходи могат да достигнат 300 000 лв.

Освен наети лица, сиви доходи укриват и много самоосигуряващи се – фризьори, маникюристи, домашни майстори, счетоводители, както и инфлуенсъри, генериращи сериозни приходи в социалните мрежи.

НАП прилага информационни и контролни мерки, включително кампании с брошури, видеа, подкасти и публикации. Ако няма ефект, се извършват проверки и ревизии. За по-дълготрайни резултати приходната агенция разчита на дигитални инструменти – например, достъп с ПИК до осигурителната сметка на всеки служител, където той може да види на каква сума е осигурен.

Санкции грозят и работодателите – от административни глоби до наказателна отговорност с лишаване от свобода до 8 години.

Допълнително, НАП отчита щета от над 61 млн. лв. от данъчни измами при внос и търговия на автомобили с произход от ЕС за периода 2022–2024 г. Чрез фискален контрол и предварително деклариране на транспорт на стоки с висок фискален риск се ограничава възможността за фиктивни сделки и данъчни нарушения.

От 1 май в списъка на стоките с висок фискален риск са включени и строителни материали, превозни средства, части за автомобили и торове – стоки, често използвани в схеми за укриване на ДДС и корпоративен данък.