Фискалният съвет: Пенсионната система е неустойчива и силно зависима от държавата
Пенсионната система в България е изправена пред сериозни дългосрочни предизвикателства и е неустойчива в сегашния си вид. Основната причина за това са последните увеличения на пенсиите, които не са съпроводени с необходимите реформи. Този тревожен извод е направен от Фискалния съвет след анализ на отчета за изпълнение на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за изминалата година, съобщава БНТ.
Тревожна диагноза: Фискалният съвет за неустойчивостта на пенсионната система
Експертите от Фискалния съвет подчертават, че пенсионните доходи бележат бърз ръст както в номинално, така и в реално изражение. Като пример се посочва, че средният размер на пенсията е нараснал с 12,5% през 2024 г., достигайки 833 лв., което представлява реален ръст от 9,7%.
Въпреки това, от съвета изразяват сериозни опасения: „Политиката на увеличаване на пенсиите с държавни трансфери над възможностите на пенсионната система без необходимите реформи в нея е неустойчива в дългосрочен план и я прави силно зависима от трансфер на данъчни приходи. По този начин се разрушават принципите на социалното осигуряване и се разкъсва връзката между личния принос на осигурените лица и получаваните пенсионни доходи.“
Пропастта в ДОО се разширява: Дефицитът расте, приходите не стигат
Фискалният съвет обръща внимание и на продължаващата негативна тенденция дефицитът в бюджета на ДОО да се увеличава с всяка изминала година. През 2024 г. той е достигнал притеснителните 11 522 млн. лв., което се равнява на 5,68% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Тревожен е и фактът, че покритието на разходите с осигурителни приходи е едва 52%. Това означава, че почти половината от средствата за пенсии и обезщетения идват не от вноски, а от държавния бюджет.
Бюджетът на ДОО за 2024 г.: Разходи, приходи и ключови фактори
Бюджетно изпълнение и основни разходи
Според анализа на Фискалния съвет, изпълнението на бюджета на ДОО за 2024 г. е близо до предварително заложените в закона стойности. Отчетено е минимално преизпълнение както в приходната, така и в разходната част. Преизпълнението в разходната част се дължи основно на увеличените разходи за социални помощи и обезщетения.
Отчетените общи разходи възлизат на 24 621 млн. лв. (12% от БВП). Лъвският пай от тях, цели 80%, се заема от Фонд „Пенсии“. Общите разходи за пенсии достигат 10,7% от БВП. Със сериозен темп са се увеличили разходите за социални помощи и обезщетения през 2024 г. – с 18%, докато през предходната година ръстът им е бил 7,5%.
Положителни сигнали в приходната част
Въпреки предизвикателствата, при основните параметри на приходната част се отчита известно подобрение спрямо очакваните стойности за средния осигурителен доход и броя на осигурените лица. Това е и в основата на отчетеното преизпълнение на приходите от осигурителни вноски с 1,2%.
В основата на ръста на средния осигурителен доход, който бележи увеличение с 14,5% спрямо 2023 г., стоят няколко ключови фактора. Сред тях са увеличението на минималната работна заплата, както и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, който нарасна с 20% до 933 лв. Принос има и увеличението на максималния осигурителен доход с 10% до 3750 лв., както и увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и други служители в бюджетната сфера.
Тези фактори обаче не са достатъчни, за да компенсират структурните проблеми в пенсионната система, която според Фискалния съвет се нуждае от спешни и цялостни реформи, за да гарантира своята дългосрочна стабилност.
