Снимка: Pixabay
Пенсионната система в България е изправена пред сериозни дългосрочни предизвикателства и е неустойчива в сегашния си вид. Основната причина за това са последните увеличения на пенсиите, които не са съпроводени с необходимите реформи. Този тревожен извод е направен от Фискалния съвет след анализ на отчета за изпълнение на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за изминалата година, съобщава БНТ.
Експертите от Фискалния съвет подчертават, че пенсионните доходи бележат бърз ръст както в номинално, така и в реално изражение. Като пример се посочва, че средният размер на пенсията е нараснал с 12,5% през 2024 г., достигайки 833 лв., което представлява реален ръст от 9,7%.
Въпреки това, от съвета изразяват сериозни опасения: „Политиката на увеличаване на пенсиите с държавни трансфери над възможностите на пенсионната система без необходимите реформи в нея е неустойчива в дългосрочен план и я прави силно зависима от трансфер на данъчни приходи. По този начин се разрушават принципите на социалното осигуряване и се разкъсва връзката между личния принос на осигурените лица и получаваните пенсионни доходи.“
Фискалният съвет обръща внимание и на продължаващата негативна тенденция дефицитът в бюджета на ДОО да се увеличава с всяка изминала година. През 2024 г. той е достигнал притеснителните 11 522 млн. лв., което се равнява на 5,68% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Тревожен е и фактът, че покритието на разходите с осигурителни приходи е едва 52%. Това означава, че почти половината от средствата за пенсии и обезщетения идват не от вноски, а от държавния бюджет.
Според анализа на Фискалния съвет, изпълнението на бюджета на ДОО за 2024 г. е близо до предварително заложените в закона стойности. Отчетено е минимално преизпълнение както в приходната, така и в разходната част. Преизпълнението в разходната част се дължи основно на увеличените разходи за социални помощи и обезщетения.
Отчетените общи разходи възлизат на 24 621 млн. лв. (12% от БВП). Лъвският пай от тях, цели 80%, се заема от Фонд „Пенсии“. Общите разходи за пенсии достигат 10,7% от БВП. Със сериозен темп са се увеличили разходите за социални помощи и обезщетения през 2024 г. – с 18%, докато през предходната година ръстът им е бил 7,5%.
Въпреки предизвикателствата, при основните параметри на приходната част се отчита известно подобрение спрямо очакваните стойности за средния осигурителен доход и броя на осигурените лица. Това е и в основата на отчетеното преизпълнение на приходите от осигурителни вноски с 1,2%.
В основата на ръста на средния осигурителен доход, който бележи увеличение с 14,5% спрямо 2023 г., стоят няколко ключови фактора. Сред тях са увеличението на минималната работна заплата, както и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, който нарасна с 20% до 933 лв. Принос има и увеличението на максималния осигурителен доход с 10% до 3750 лв., както и увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и други служители в бюджетната сфера.
Тези фактори обаче не са достатъчни, за да компенсират структурните проблеми в пенсионната система, която според Фискалния съвет се нуждае от спешни и цялостни реформи, за да гарантира своята дългосрочна стабилност.
ПП-ДБ иска преминаване към 100% машинно гласуване за по-честни избори “Необходима и навременна стъпка за…
България на прага на Еврозоната: Премиерът Желязков подари български евромонети на европейски лидери България потвърждава…
Въздушна мисия: Военновъздушните сили транспортираха медицински екип за донорска операция между София и Варна Благородна…
Варна чисти деретата и каналите до 2026 г.: завърши почистването на Шокъровия канал и участъци…
Законът "Магнитски" няма да бъде прилаган в България: ключови дебати и парламентарни решения Какво се…
Мистерия под земята: Подземни тунели, дълги над 550 м, построени не от хора, а от…
Leave a Comment