От МОН обявиха колко е средният успех на зрелостниците от матурата по БЕЛ

Матура 2025: Добър 4.27 по БЕЛ, но МОН алармира за отлив от математика и природни науки

Ден след като зрелостниците научиха резултатите си от държавните зрелостни изпити, Министерството на образованието и науката (МОН) представи своя анализ на тазгодишната кампания. Средният успех от задължителната матура по Български език и литература (БЕЛ) е Добър 4,27. Въпреки стабилните резултати, образователният министър Красимир Вълчев изрази сериозни притеснения относно бъдещето на инженерното образование и ключови индустрии в страната поради слабия интерес към природните науки.

Резултатите от матурата по БЕЛ: Стабилност и регионални различия

Данните на МОН показват, че тазгодишните резултати на матурата по БЕЛ са съпоставими с тези от предходни години. „Не можем да очакваме нещо различно, тъй като системата е същата. Може да се каже, че випуските са до голяма степен сходни, така че и резултати са сходни“, коментира министър Вълчев. Важно е да се отбележи, че няма нито един зрелостник, който да е получил 0 точки както на матурата по БЕЛ, така и на втория избран държавен зрелостен изпит (ДЗИ).

Традиционно най-високи резултати по БЕЛ демонстрират зрелостниците от София-град, Смолян, Варна, Пловдив и Русе. За разлика от тях, областите Сливен, Силистра, Шумен и Разград отново показват по-ниски средни постижения. Приятна изненада идва от област Плевен, която е единствената, подобрила резултатите си спрямо миналата година.

От министерството отчитат и позитивна тенденция – спрямо 2024 година, през 2025 година почти двойно е нараснал броят на зрелостниците, постигнали максималните 100 точки както на матурата по БЕЛ, така и на втория си ДЗИ.

Тревога за STEM: Липсата на интерес към математика и природни науки е проблем

Основен акцент в анализа на МОН пада върху ниския брой зрелостници, завършили профилирана подготовка, които избират да се явят на матура по математика, физика или химия. „Единственият задължителен изпит е по български език и литература, а останалите държавни зрелостни изпити се избират обикновено от ученици, които се чувстват по-подготвени по съответния предмет. И съответно резултатите са по-високи“, обясни министърът. Той определи като една от най-големите грешки в миналото това, че не е въведена задължителна матура по математика.

„Това поставя пред предизвикателство инженерното ни образование, поставя пред предизвикателство редица важни индустрии. Смея да твърдя, че един от най-важните въпроси за социално-икономическото ни развитие е да подобрим резултатите по математика и природни науки заради липсата на хора в секторите”, допълни Красимир Вълчев.

Нови учебни програми и фокус върху уменията: Амбициите на МОН

Според образователния министър, българската образователна система се справя относително добре с предоставянето на знания, но изостава значително по отношение на формирането на умения у учениците. „Затова и тази година направихме крачка към това по-голяма част от задачите да са насочени към формиране на умения“, подчерта Вълчев. Той изтъкна, че едно от основните предизвикателства е да се „пречупи културата за учене“, която се възпроизвежда чрез учебните програми и най-вече чрез системата за оценяване.

В тази връзка, МОН вече е стартирало работа по нови учебни програми. Идеята е през септември да бъдат представени концептуални документи, условно наречени „визии“ или „концепции за промяна“ във всички учебни програми по отделните предмети. Друга амбиция на министерството е въвеждането на т.нар. „оценка на добавената стойност“ и „оценка на развитието“, която да съпоставя резултатите на една група ученици на входа и на изхода на даден етап от образованието.

Образователната система: Между включването, „избутването“ и сегрегацията

От МОН признават, че образователната система, освен по-включваща, е станала и по-„избутваща“. Тревожен проблем остава образователната сегрегация. „Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) отбелязва, че ние сме една от страните с най-висока степен на образователно детерминирана сегрегация. И виждаме много голям процент училища с концентрация на деца със слаби резултати. Това е защото те така са се обособили след седмия клас“, обясни министър Вълчев. Той допълни, че сегрегация, макар и териториално обособена, съществува и преди седми клас.

Министърът заключи, че темата за образователната структура и преодоляването на сегрегацията ще бъде поставена за широко обществено обсъждане през следващите месеци.