Радев пред CNN: Демокрацията преди всичко – визия за еврото, Украйна и глобалните предизвикателства

В знаково интервю за водещия журналист Ричард Куест от CNN, дадено след участието му в Ташкентския международен инвестиционен форум, президентът Румен Радев очерта визията си по ключови за България и света въпроси. Държавният глава акцентира върху необходимостта от демократичен подход при вземането на важни решения, каквото е въвеждането на еврото, коментира ситуацията около войната в Украйна, ефекта от санкциите срещу Русия и стратегическата роля на България като мост между Европа и Азия.

Радев пред CNN: Демокрацията е ключът, референдумът за еврото – необходимост

Вяра в демокрацията и предложението за референдум

„Може би съм старомоден, но силно вярвам в демокрацията“, заяви президентът Румен Радев в отговор на въпрос дали все още желае провеждането на референдум за въвеждането на еврото в България през 2026 г. Той подчерта, че докато някои лидери залагат на технокрацията или движещата сила на икономиката, без демокрация „цялата социална конструкция е обречена“. Именно поради тази причина държавният глава е инициирал идеята за допитване до народа относно готовността на страната ни да се присъедини към еврозоната през 2026 г.

Конституционна криза? Не, но риск за обществения договор

Запитан дали е възможно да се стигне до конституционна криза, ако министър-председателят продължи да настоява за бързо присъединяване към еврозоната, а президентът – за референдум и по-плавен преход, Румен Радев беше категоричен: „Конституционна криза няма и не може да има“. Той обаче предупреди, че подобен разрив „би могъл да подкопае обществения договор между правителството и българските граждани и доверието в институциите“. Президентът напомни за седемте парламентарни избора в последните четири години и спада на доверието към институциите.

Връщане на доверието чрез пряка демокрация

Според държавния глава, референдумът има потенциала да възстанови доверието в българското правителство. „Една от целите на страните, провели референдум, е именно да укрепи легитимността на този процес“, добави той, изтъквайки допитването до народа като инструмент за легитимация на важни национални решения.

Еврото – ползи, готовност и динамични процеси

Дългосрочни ползи, но обществен дебат за момента

Румен Радев призна, че позитивните доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка са плод на „дългогодишна консервативна финансова политика, усилена работа и жертви“, платени от българските граждани. Той отбеляза очакваните ползи от еврото за българската икономика в средносрочен и дългосрочен план. Въпреки това, президентът подчерта, че липсата на обществен консенсус не е по отношение на европейския път на страната, а конкретно дали България е готова да приеме единната валута през 2026 г.

Отминало ли е времето за референдум?

На въпрос дали времето за референдум за еврото не е изпуснато, Румен Радев отговори, че процесите са изключително динамични и всичко се променя бързо, дори в самия Европейски съюз, давайки за пример напускането на Великобритания. Той посочи, че 18 от 27 държави членки са провели свои референдуми за присъединяването си към ЕС, което е включвало и ангажимента за приемане на общата европейска валута.

Санкциите срещу Русия и войната в Украйна: Погледът на Радев пред CNN

Кой печели от санкциите?

По отношение на новите санкции на ЕС срещу Русия заради войната в Украйна, Румен Радев призова „преди всичко да разберем и признаем какъв е резултатът от санкциите и кой е победителят от тези санкции“. Според него, най-облагодетелстван от политиката на санкции срещу Русия е Китай, който печели от евтини руски енергийни ресурси и достъп до военни технологии. Изтеглянето на европейските компании от Русия, по думите на президента, е отворило големия руски пазар за китайски фирми, обвързвайки още по-силно Москва и Пекин.

Търсене на мирно решение: Дилемата пред международната общност

Запитан как да се стигне до прекратяване на огъня и мирно решение, което да не облагодетелства руската агресия, Румен Радев отново подчерта, че международната общност „лети“ към изключително трудна политическа и морална дилема. Описвайки конфликта като „boots on the ground warfare“ (война с наземни сили), където най-важният фактор са хората, а не оръжията, той изрази опасение, че наближава момент, в който Украйна може да остане без хора, които да се бият за нея.

„От друга страна мислите ли, че Русия изобщо ще отстъпи Крим и другите области?“, попита риторично президентът. Той очерта две опции: или светът да се примири с факта, че в 21-ви век територии могат да бъдат завоювани със сила, забравяйки за международното право и Устава на ООН, или НАТО да изпрати войски да бранят Украйна и да изтласкат Русия до границите й от 1991 г., което би означавало трета световна война с потенциални ядрени последици. „Това е най-голямата дилема“, заключи държавният глава.

Ролята на дипломацията и подкрепа за мирните усилия на Тръмп

В този контекст Румен Радев подчерта, че силно подкрепя усилията на новата администрация на САЩ да инициира мирен процес между Русия и Украйна. Той изтъкна трите инструмента за въздействие – военен, икономически санкции и дипломация, като според него пълният потенциал на дипломацията все още не е мобилизиран. Затова българският държавен глава силно подкрепя усилията на президента Тръмп. „Вярвам, че той е прагматичен бизнесмен, който не приема опустошенията от която и да е война и моето разочарование е, че президентът Тръмп все още не намира достатъчно подкрепа в Европейския съюз за своите мирни усилия“, заяви Радев, добавяйки, че отказът на някои европейски лидери да приемат реалността на бойното поле също е голям проблем.

„Тази война предизвиква нашата архитектура на сигурност, индустриална база, нашите икономики и социални системи. Но най-вече войната е предизвикателство за нашето критично мислене, за способността ни да осъзнаваме и анализираме всички стратегически и оперативни аспекти, да дефинираме желаното крайно състояние и какво означава победа“, каза още държавният глава пред CNN. Той добави, че войната в Украйна е поставила на изпитание и способността за поставяне на адекватни политически цели и тяхното привеждане в рационална стратегия.

България като мост между Европа и Централна Азия

Значението на Ташкентския форум и свързаността

Коментирайки участието си в Ташкентския международен инвестиционен форум, Румен Радев отбеляза нарастващото значение на сътрудничеството със страните от Централна Азия за Европейския съюз. В този контекст, България осигурява най-важния елемент – свързаността. Това, според президента, открива значителни перспективи за развитие на двустранните отношения, търговията и обмена в различни области. Ключова за това е транспортната, енергийната и дигиталната свързаност, без която възможностите са ограничени. Държавният глава изтъкна, че България може да допринесе с модернизираните си пристанища Варна и Бургас, както и с втората по натовареност сухопътна граница за транспорт на стоки в света, която е входна точка за Европа към Азия.

Вътрешните проблеми и очакванията към САЩ

Запитан как възприема случващото се в САЩ, включително споменати бунтове в Лос Анджелис, проблеми във Върховния съд и НАТО, Румен Радев отговори: „Имаме достатъчно проблеми у дома, за да се потопим в проблемите на Вашингтон, които са като океан в сравнение с нашето Черно море“. На въпрос какво очаква България от САЩ, държавният глава заяви, че очакването е страната да бъде фактор на стабилност и демокрация в света.