МФ разкри какво мислят българите за еврото? Подробности от две нови проучвания

Еврозоната: Над 50% от българите „ЗА“, бизнесът още по-позитивен. Какви са очакванията?

Министерството на финансите възложи две социологически проучвания, за да изследва нагласите на българското общество и бизнес средите относно приемането на еврото. Обществената поръчка е спечелена от агенция „Алфа Рисърч“, като до момента са проведени две вълни на допитвания. Това обяви финансовият министър Теменужка Петкова на специален брифинг, подчертавайки важността на информираността по темата.

„На 4 юни Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК) излязоха със своите конвергентни доклади. Очакваме на 8 юли Съветът да вземе окончателно решение,“ заяви министър Петкова. Тя допълни: „Всички знаем какви са ефектите от еврозоната и колко важна стратегическа цел е тя. Ще се опитаме да разсеем притесненията на хората, защото ситуацията е нова, свързана е с неизвестност и затова буди тревоги.“

Детайли за проучванията: Кой, кога и какво попитаха?

Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ представи подробни резултати от двете допитвания. Първото е осъществено в периода 8-16 април, а второто – между 22-28 май. Проучванията са били изключително обширни, обхващайки три основни раздела: нагласи към еврозоната, практики на обмен и използване на еврото, както и нивото на информираност на населението и бизнеса.

Нагласите на българите и бизнеса към еврозоната: Растеж на подкрепата

Еврозоната – логична стъпка след Шенген?

И двете проучвания показват, че влизането в еврозоната се възприема от мнозинството като логична стъпка след приемането на България в Шенгенското пространство. За тази теза се обявяват 56% от гражданите и 64% от представителите на бизнеса. Анализът на „Алфа Рисърч“ сочи ясно изразена подкрепа и положителен тренд в одобрението през последните три години. За сравнение, през 2022 г. над 50% от анкетираните не са подкрепяли идеята за влизане в еврозоната.

Консолидация на мненията и устойчива подкрепа от бизнеса

Данните показват, че след искането на президента Румен Радев за провеждане на референдум по темата, както поддръжниците, така и противниците на еврозоната са консолидирали своите позиции. Бизнесът демонстрира ясно изразено и устойчиво позитивно отношение, като подкрепата достига 66,3%.

Очакванията: Между краткосрочни притеснения и дългосрочен оптимизъм

Краткосрочни прогнози: Страхът надделява при гражданите

По отношение на очакваните ефекти в краткосрочен план, около 35% от гражданите имат по-скоро положителни очаквания, докато 55% са отрицателно настроени. При бизнеса съотношението е по-балансирано, но все пак с превес на позитивните нагласи – между 53% и 57% очакват положителни ефекти, а между 36% и 39% – отрицателни.

Дългосрочна перспектива: Надежда за по-добро бъдеще

В дългосрочен план тенденцията се обръща значително. Положителните очаквания сред гражданите нарастват до 48%, докато отрицателните спадат до 39%. Бизнесът е още по-категоричен в своя дългосрочен оптимизъм, като 60% от анкетираните представители очакват позитивни резултати от членството в еврозоната.

Какви са очакваните ползи от приемането на еврото?

Според проучванията на „Алфа Рисърч“, най-често изтъкваните позитивни ефекти от приемането на единната европейска валута са:

• Удобство при пътуване и разплащане в чужбина – 61%
• Премахване на загубите от обмен на валута – 44%
• Улеснена търговия с другите европейски държави – 34%
• Намаляване на транзакционните разходи и увеличаване на инвестиционния интерес

Основните страхове и опасения: Ценови шок и инфлация на фокус

Най-големите притеснения на гражданите

Сред основните краткосрочни негативни очаквания на гражданите се открояват:

• Повишение на цените на стоките – 65,5%
• Увеличение на инфлацията и изкуствено повишаване на цените от страна на некоректни търговци – 56%

Развенчаване на митове: Какво няма да се случи?

Проучванията идентифицират и някои откровени заблуди сред населението, като например опасенията, че заплатите и пенсиите ще намалеят наполовина, а цените ще скочат двойно, или че курсът, по който ще се обменя валутата, ще бъде променен в ущърб на гражданите. Тези твърдения не отговарят на реалните механизми и ангажименти при присъединяването към еврозоната.

Притесненията в бизнес средите

Сред бизнеса основното притеснение е свързано с потенциално увеличение на разходите за работна ръка, като 43% от анкетираните фирми изразяват такива опасения.

Кой подкрепя еврото и кой се страхува най-много?

Социалните групи, които в по-голяма степен подкрепят присъединяването към еврозоната, са хората в по-млада и средна възраст. Страховете са по-силно концентрирани сред самотните възрастни хора и гражданите с увреждания. Интересен детайл е, че хората на средна възраст с гимназиално образование, които са активни потребители на социалните мрежи, изразяват най-често своите страхове. Гражданите, които предпочитат да плащат предимно в брой, също изпитват по-големи притеснения.

Макар бизнесът като цяло да е позитивно настроен, микробизнесът изпитва по-големи притеснения. Това се дължи на по-ограничените им възможности за трансакции, липсата на активни взаимоотношения с европейски партньори и тревогите за покупателната способност на техните клиенти.

Използване на еврото в ежедневието: Практики и нагласи

Данните от „Алфа Рисърч“ показват, че 51% от допитаните българи са използвали единната европейска валута през последната година – било то при директно плащане в брой, при банкови трансакции или при онлайн плащания. 51,6% от анкетираните заявяват, че предпочитат да сключват сделки в евро. По отношение на увереността при боравене с еврото, 44,7% нямат притеснения да използват единната валута. 28% имат известни притеснения, но смятат, че ще се справят, докато 23-24% от анкетираните признават, че имат сериозни притеснения как ще се ориентират – това са предимно хора от малки населени места, които работят основно с пари в брой.

Резултатите от проучванията на Министерството на финансите и „Алфа Рисърч“ очертават сложна картина на обществените нагласи – нарастваща подкрепа, съчетана със съществени притеснения, особено по отношение на цените. Окончателното решение за пътя на България към еврозоната се очаква през юли.