НСИ: Лекарите над 55 г. почти двойно повече от тези до 35 г. у нас. Какво е състоянието на болниците?

Анализ на НСИ за здравната система в България към края на 2024 г.: Повече болнични легла, но застаряващ лекарски състав

В края на 2024 г. здравната система в България показва интересни тенденции – лек ръст на болничните легла, стабилен брой болнични заведения и продължаващо преструктуриране на лекарския състав с ясно изразена възрастова диспропорция. Данните, предоставени от Националния статистически институт (НСИ), очертават картина на система с предизвикателства, особено по отношение на човешките ресурси.

Болничната мрежа: Капацитет, собственост и регионални особености

Към края на 2024 г. в страната функционират 341 заведения за болнична помощ, като броят им остава непроменен спрямо предходната година. Общият брой на леглата в тях обаче се е увеличил с 337, достигайки 56 061, което представлява ръст от 0,6%, сочат данните на НСИ.

От тези заведения, болниците са 319 с общо 53 806 легла. Разпределението по собственост показва, че 203 от тях са публични (държавни и общински), а 116 са частни. През последните години се наблюдава относително постоянство в разпределението по форма на собственост, но с отчетливо увеличение на легловия фонд на частните заведения. Към 31 декември 2024 г. вече 30,4% от всички болнични легла в страната се намират в частни болници.

Многопрофилните болници са 181 и разполагат с 39 801 легла, което означава, че 56,7% от болничните заведения концентрират 74% от общия леглови фонд в страната. Специализираните болници са 138 с 14 005 легла, разпределени както следва:

• За активно лечение: 72 болници с 4 412 легла
• За продължително лечение: 1 болница със 145 легла
• За продължително лечение и рехабилитация: 18 болници с 2 131 легла
• За рехабилитация: 35 болници с 5 460 легла
• Държавни психиатрични болници: 12 болници с 1 857 легла

Осигуреност с болнични легла: Значителни разлики по области

Към края на 2024 г. осигуреността на населението с болнични легла е 870,9 на 100 000 души. Този показател обаче варира значително в различните области на страната. Най-висока е осигуреността в областите Плевен (1 351,9 на 100 000 души), Смолян (1190,7) и Пловдив (1110,2). На другия полюс, с най-ниска осигуреност, са областите Перник (406,8), Ямбол (428,7) и Видин (439,5). Област Варна се нарежда сред регионите с по-висока осигуреност, но конкретни данни за нея не са изведени отделно в тази част на статистиката за най-високи и най-ниски стойности.

Извънболнична помощ и други лечебни заведения

Заведенията за извънболнична помощ в България към 31 декември 2024 г. са 2289, разполагащи с 1283 легла за краткосрочно наблюдение и престой. Сред тях най-многобройни са медицинските центрове – 846 заведения с 929 легла, следвани от диагностично-консултативните центрове (114 с 276 легла). Денталните центрове са 68 (с 3 легла), а медико-денталните центрове – 70 (със 75 легла).

Другите лечебни и здравни заведения в края на годината са 149, с общо 1 849 легла.

Медицинският персонал: Численост и възрастова структура

В края на 2024 г. на основен договор в лечебните и здравни заведения в страната практикуват общо 30 149 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7784, като 6740 от тях работят по договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти наброяват 44 554 души, от които 28 393 са медицински сестри и 3 254 – акушерки.

В болничната помощ (болници и центрове със стационар) работят 18 114 лекари и 40 лекари по дентална медицина. Професионалистите по здравни грижи тук са 25 965, включително 17 996 медицински сестри. В извънболничната помощ на основен договор са ангажирани 10 118 лекари и 7342 лекари по дентална медицина. В други лечебни и здравни заведения (като детски ясли и училищни кабинети) работят 1917 лекари и 402 лекари по дентална медицина.

Възрастова структура на лекарите: Обезпокоителна тенденция

Разпределението на практикуващите лекари по пол показва лек превес на жените – 16 778 (55,7%) срещу 13 371 мъже (44,3%). По-притеснителни са данните за възрастовата структура. Най-голям е броят и делът на лекарите във възрастовата група 55-64 години – 9375 души, или 31,1% от всички практикуващи лекари. На второ място, но значително по-малобройна, е групата на най-младите лекари (до 35 години) – 5781 души, или 19,2%. Това означава, че лекарите в предпенсионна и ранна пенсионна възраст са значително повече от младите си колеги. Броят на най-възрастните лекари, тези на 75 и повече години, също не е малък – 1441 души, или 4,8%.

Специализация и регионално разпределение на медицинските кадри

По отношение на специализацията, най-голям е делът на общопрактикуващите лекари – 3750 (12,4%). Следват специалистите по кардиология (6,5%), акушерство и гинекология (5,9%), анестезиология и интензивно лечение (5,8%), хирургия (5%), нервни болести (4,8%) и педиатрия (4,6%).

Осигуреността с лекари в края на 2024 г. за страната е 46,8 на 10 000 души от населението. Този показател варира драстично по области – от 25,1 до 80,3 на 10 000 души. Най-висока е осигуреността в областите с медицински университети и университетски болници: Плевен (80,3), София (столица) (57,7), Пловдив (57,4) и **Варна (52 на 10 000 души)**. Най-нисък е показателят в областите Кърджали (25,1), Ямбол (29,3) и Хасково (29,8).

При лекарите по дентална медицина средната осигуреност за страната е 12,1 на 10 000 души. Тук отново има значителни регионални различия. Най-висок е показателят за областите Пловдив (19,5), **Варна (15,8)**, София (столица) (15,5) и Перник (14,2). Най-ниска е осигуреността със зъболекари в областите София (област) (6), Разград (6,3), Монтана и Силистра (по 6,6 на 10 000 души).