В специално интервю за „Активни Варненци“, водещият Николай Танчев ни среща със Сия Папазова, театрален педагог, драматург, критик, създател на детско-юношеска школа „Златното ключе“
Какво е актьорското майсторство и защо това умение изобщо има значение?
„Създател на школата „Златното ключе“ е моята сестра, а аз съм неин приемник. Сега на въпроса Ви какво е актьорът, бих допълнила какво е съвременният актьор. Съвременният актьор за мен е позиция. Защото забелязали сте, като влезте в театъра, че има един подиум, една височина, над равнището на публиката, на нивото на очите на публиката, има и едно пространство, изведено напред към публиката. Това дава на актьора възможност за близост до публиката. Дава възможност да се вихри на сцената. Тоест той е Богът на сцената и в това пространство може да буйства, да твори, да се радва на себе си, да се радва на публиката“, заяви Сия Папазова.
„Актьорът трябва да бъде много близо до обикновения човек, до душичката му. Това е висша проява на хуманизъм“, смята тя.
А случва ли се изобщо така артистът да играе роля, която не му допада, но сюжетът налага това? И получава ли се тогава?
„Да, има такъв момент. Той е наемен работник. Актьорът получава понякога роли, които нямат нищо общо с неговото желание. Обаче, тук има един момент, много интересен. Това, което актьорът желае и което не желае… не винаги той е прав в тези свои желания. Не желае тази роля, обаче се оказва негова. Въпреки всичко на сцената той прави някакви неочаквани, хубави, красиви неща. А понякога ролята, която много, много желае, може да я провали. Това е един много странен процес. Може би няма представа за себе си, какво може и какво не може. И е много интересно, когато режисьорът разпредели на актьора неочаквано място. И изведнъж се проявява цялото може на артиста в тази неочакваната роля“, казва Папазова.
А опитни артисти ли са варненци или просто са попаднали на всеотдайни преподаватели?
„Нашите варненски актьори са чудесни актьори. Те всички са подготвени от нашата академия, националната – НАТФИЗ. Добре подготвени от чудесните български професори, театрали, а има разбира се и други такива висши училища, в София, Пловдив, Благоевград, Бургас. Много добре подготвени. Българските актьори са едни от най-добре подготвените, може би, в Европа“, заяви Папазова.
А тук във Варна какви са възможностите за развитието на театралното майсторство и какво още трябва за високи постижения?
„Безгранични са възможностите, които се дават във варненския театър. Варненският театър е театър с много дълга традиция. Пространството въобще на сцената, то е пространство, в което още дишат холограмите на онези актьори, които са минали през тази стена, прекрасни български актьори. Това е пространство е наситено с енергия. Сега в него се подвизава съвременният варненски актьор“.
„Аз имам само едно възражение. То е много сериозно и голямо. Едно възражение имам, което много ме тревожи. Това е една моя позиция. Опитвам се да отстоявам и да се боря. Може би знаете, че варненският театър се обедини с оперната трупа. Това е една много голяма трупа. Тя погълна варненския театър и той се изгуби в това цяло и изчезна като битие. Не като актьорско присъствие и представление, а като битие изчезна. Варненци като ги питаш къде отиват, казват „Отива в Оперната“. До такава степен съществува обезличаване, че това хубаво, голямо червено здание, което е строено за театър, с дарения на актьорите, с дарения на варненци, за да бъде театър и само театър, е наричано Опера“.
„Но аз нямам нищо против тази оперна трупа. Проблемът може да се реши, ако бъде построена във Варна многофункционална сграда за опера и балет, с концертна зала, да се отдели Операта и отново да се завърне в червената сграда като горд стопанин Варненският театър“.
Наскоро бяхме обезпокоени от едни структурни промени, които се случват в Общинския детски комплекс. Какво всъщност се случва там?
„То е просто за обяснение. Съкращават се, изчезват просто в пространството две елитни школи. Те са известни не само у нас, те са известни в Европа и в чужбина. Изградени школи, силни школи. Школата „Балет“ и школа „Палечко“.
„Общината трябва да се грижи за изкуството, да намира пари за него, да помага. Тече подписка на наши възпитаници. И тя е вик за помощ кметът да сложи едно рамо, да подкрепи тези школи“.
„Грях е да се затварят детски театрални школи“.
Повече от разговора със Сия Папазова, можете да чуете във видеото:
