Повишаването на температурите и все по-топлите зими създават условия за разпространението на нетипични за нашите ширини заболявания. Едно от тях е лайшманиозата – паразитна болест, от която у нас се регистрират между 10 и 20 случая годишно, предимно в Южна България. Въпреки че броят им не е голям, заплахата от разширяване на ареала на болестта е реална, предупреди микробиологът проф. Тодор Кантарджиев в ефира на бТВ.
Какво представлява лайшманиозата и как се разпространява?
Лайшманиозата е паразитно заболяване, което се причинява от микроскопични паразити от рода Leishmania. Основният преносител на инфекцията са малки кръвосмучещи насекоми, известни като папатаци (пясъчни мухи). Те са активни предимно през нощта, а ухапването им често остава незабелязано.
Профилактика и предпазни мерки
„Хубаво е хората да използват машинки и репеленти срещу комарите, защото те действат и срещу папатаците“, посъветва проф. Кантарджиев. Защитата с подходящи препарати, особено вечер и в райони с по-гъста растителност, е ключова за намаляване на риска от ухапване и заразяване.
Симптоми и лечение на органната лайшманиоза у нас
В България преобладава формата, известна като органна (висцерална) лайшманиоза, при която паразитите засягат вътрешните органи. Заболяването може да бъде много сериозно, ако не се диагностицира и лекува навреме. Лечението се провежда с антибиотични препарати в болнична обстановка.
Основни признаци на заболяването
Клиничната картина се развива постепенно и включва симптоми, които лесно могат да бъдат объркани с други състояния. Според проф. Кантарджиев основните признаци са:
- Необяснима загуба на тегло
- Продължително повишена температура
- Увеличаване на размера на далака (спленомегалия)
Глобалната картина и заплахата от климатичните промени
Макар у нас случаите да са сравнително малко, в световен мащаб лайшманиозата е сериозен здравен проблем. Всяка година около 2,5 милиона души се разболяват, предимно в Африка, Азия и Латинска Америка. Смъртните случаи достигат 600 000 годишно в държави с ограничен достъп до медицинска помощ.
„Лошото е, че с повишаването на годишните температури ще се появяват все повече такива заболявания. Папатаците като южни насекоми не обичат много студените зими. За жалост, последните са топлички“, коментира проф. Кантарджиев. Затоплянето на климата позволява на тези насекоми да оцеляват и да се размножават в нови, по-северни територии, включително и в България.
Не само паразити: Ръст на бактериалните инфекции през лятото
Наред с паразитните заболявания, експертът обърна внимание и на увеличения брой бактериални инфекции през топлите месеци. Стомашно-чревните разстройства, причинени от бактерии, са често срещани. Профилактиката им е свързана със стриктна хигиена.
„Трябва да се мият ръцете преди ядене и след всяко ползване на тоалетната. Никога месо, мляко, яйца на стайна температура да се държат“, припомни проф. Кантарджиев основните правила за безопасност на храните и лична хигиена.
Leave a Comment