Светът на ръба: Тръмп заговори за смяна на режима в Иран, Техеран обмисля затваряне на Ормузкия пролив

Разпалване на напрежението след бомбите над ядрените обекти: Тръмп заплаши Иран със смяна на режима, Европа мълчи

Напрежението в Близкия изток ескалира до точка на кипене, след като американският президент Доналд Тръмп направи взривоопасно изявление, с което намекна за възможна смяна на властта в Техеран. Това се случва на фона на американските въздушни удари по ключови ирански ядрени съоръжения и засилва опасенията от избухването на мащабен военен конфликт в региона. Международната общност реагира с призиви за сдържаност, но и с показателно мълчание по въпроса за легитимността на американските действия.

Тръмп с рязък завой: „Защо да няма смяна на режима?“

В публикация в своята социална мрежа Truth Social, Доналд Тръмп отправи директно предизвикателство към управляващите в Иран. „Ако сегашният ирански режим не е в състояние да направи Иран отново велик, защо да няма смяна на режима?“, написа той. Това изявление е в пълно противоречие с думите на министъра на отбраната Пийт Хегсет, който само ден по-рано във Вашингтон даде различни сигнали.

Реториката на Тръмп силно напомня политиката на Джордж Буш-младши, който инициира войната за смяна на режима в Ирак под предлог за наличие на оръжия за масово поразяване. Последствията от тази инвазия бяха стотици хиляди цивилни жертви и дестабилизация, която доведе до възхода на терористични организации и разпалването на гражданската война в Сирия. Сегашните думи на американския президент подхранват страховете, че САЩ могат да разширят военната си намеса, което би имало непредвидими последици.

Несигурност около ядрената програма на Техеран

Въпреки че както президентът Тръмп, така и министърът на отбраната Хегсет обявиха иранската ядрена програма за „унищожена“, реалната картина остава неясна. Сателитни снимки действително показват значителни поражения по надземните части на ядрените комплекси в Натанз и Исфахан. Основната цел на ударите обаче е бил комплексът във Фордо, който е изграден дълбоко под земята. От сателит не може да се прецени какви са щетите там.

Остава неизвестно и какво се е случило със стотиците килограми обогатен уран, за които Международната агенция за атомна енергия докладва, че Иран притежава. Техеран твърди, че е успял да изнесе материала от комплексите преди бомбардировките. Не може да се изключи и възможността ядрената програма да има и други, напълно секретни центрове, които не са били засегнати от американските атаки.

Международни реакции: Между призиви за деескалация и мълчание

Реакциите от света бяха разнопосочни. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъди военната ескалация. „Ударите на ирански ядрени съоръжения от САЩ бележат опасен обрат в регион, който и без това е нестабилен“, заяви той.

В същото време държавният секретар на САЩ Марко Рубио контрира: „Светът днес е по-безопасен и по-стабилен, отколкото беше преди 24 часа. […] Единствените хора в света, които са недоволни от случилото се в Иран, са хората от режима там“.

Впечатление в Европа направи фактът, че големите лидери в Париж, Лондон и Берлин не коментираха дали американската операция нарушава международното право. Те се ограничиха с общи призиви за избягване на ескалация. „Призоваваме всички да няма ескалация. […] Възобновяването на дипломатическите и техническите преговори е единственият начин да се постигне целта, към която всички се стремим – Иран да не се сдобие с ядрени оръжия“, коментира френският президент Еманюел Макрон.

Междувременно Кремъл съобщи, че руският президент Владимир Путин ще се срещне с външния министър на Иран, като остава неясно дали Техеран ще координира отговора си с Москва.

Какви са ходовете на Иран? Експертен анализ

Според експерти, режимът в Техеран слуша с повишено внимание заплахите от Вашингтон. Арън Дейвид Милър от мозъчния тръст „Карнеги“ обясни, че въпреки желанието за отмъщение, върховният лидер Али Хаменей ще действа предпазливо. „Той иска да избегне каквото и да е прекъсване на процеса на наследяване. Да избегне заплаха за предаване на революцията на своя наследник или наследници. Затова трябва да калибрира отговора на Иран много внимателно“, смята Милър.

Ормузкият пролив е пред затваряне

Един от най-радикалните възможни отговори на Иран е затварянето на Ормузкия пролив – ключова артерия за световния петролен пазар. Международният редактор на NOVA Момчил Минков коментира, че иранският парламент вече придвижва въпроса към висш орган, който да вземе окончателното решение. „Ако затворят пролива, ще нарушат не само износа на петрол на арабските държави в залива, но и своя износ. 90% от иранския петрол минава през пролива“, поясни Минков.

Има ли ресурсът Иран да атакува американки бази?

На въпроса дали Иран има капацитета да атакува американски бази в региона, Минков отговаря: „На теория това е възможно. Ракетите, които удрят Израел, технически са способни да нападнат и американски бази. Едва ли обаче ще постигнат сериозни щети, а това което ще навлекат върху себе си би било още по-опустошително. Може би най-мъдрият ход в момента е да не правят нищо“.