Невероятната съдба на Прокопий от Варна: От монах до мюсюлманин и обратно до християнски мъченик
Днес, 25 юни, е ден за почит към трима забележителни светци в православния календар. Българската православна църква почита паметта на Св. преподобномъченик Прокопий Варненски, Св. преподобномъченица Феврония и преподобни Дионисий Атонски. Техните жития са вдъхновяващи разкази за непоклатима вяра, изкупление и пълна отдаденост на Бога, дори в лицето на нечовешки изпитания.
Св. Прокопий Варненски: Драматичният път от Варна до мъченическия венец в Смирна
Историята на преподобномъченик Прокопий, родом от околностите на Варна, е един от най-въздействащите примери за силата на разкаянието. Неговият живот, описан в Атонския патерик, е изпълнен с драматични обрати – от ранно посвещение на Бога, през горчиво падение до изкупление чрез мъченическа смърт.
Ранен монашески живот и изкушение
Едва 12-годишен, младият Прокопий избира пътя на монашеството и се оттегля в Света гора. Той става послушник на стареца Дионисий в скита „Свети Йоан Предтеча“, основан от друг българин – преподобни Дионисий от Костурско. Младият монах се отличавал с доброта и послушание, но не устоял на изкушението да се върне към светския живот и напуснал Света гора.
Падението в Смирна и тежестта на съвестта
Прокопий се установява в град Смирна (дн. Измир), където го обзема отчаяние заради напускането на монашеския си подвиг. В състояние на духовна криза, без да потърси съвет от духовник, той взема фатално решение. Явява се пред градския кадия и заявява, че желае да приеме исляма. Въпреки че не носи монашески дрехи, той потвърждава намерението си, забравяйки обетите си към Христос. Петнадесет дни по-късно е обрязан – акт, който той по-късно осъзнава като „печат на нечестието“.
Изкупление чрез мъченичество
Веднага след като приема исляма, съвестта на Прокопий се пробужда с пълна сила. Той осъзнава тежестта на греха си и решава, че единственият начин да го изкупи е „чрез проливане на своята кръв“. Тайно се среща със стар духовен приятел и му разкрива твърдото си намерение. След като раната от обрязването зараства, той смело застава отново пред съда. Хвърля в краката на кадията зелената мохамеданска чалма и започва да изобличава исляма, изповядвайки християнската си вяра. Нито жестоките побои, нито затворът, нито обещанията за богатства и високи постове успяват да го пречупят. „И целия свят да ми бяхте дали, пак нямаше да промените моето разположение!“, заявява той на мъчителите си. На 25 юни 1810 г. в Смирна преподобномъченик Прокопий е обезглавен, приемайки мъченически венец за своята вяра.
Света Феврония: Непоклатима вяра пред лицето на жестокостта
На същата дата почитаме и света преподобномъченица Феврония, живяла по време на жестоките гонения срещу християните при император Диоклетиан (284-305 г.). Нейната история е свидетелство за духовната сила, скрита в крехкото тяло на една млада девойка.
Твърдост пред съда и мъченията
Младата монахиня Феврония е заловена в своя манастир в град Сивапол. Едва 20-годишна, но известна със своята мъдрост и красота, тя е изправена пред съда на жестокия управител Селин. Той се опитва да я съблазни с обещания за брак с неговия племенник Лизимах и с богатства, но тя отказва твърдо: „Аз имам небесен Годеник… Нито заплахите ти ще ме уплашат, нито обещанията ще ме съблазнят.“ Последвалите ужасяващи мъчения – побои, опалване с огън, отрязване на крайниците – не сломяват духа ѝ. Накрая главата ѝ е отсечена.
Божието възмездие и прослава
Възмездието застига бързо жестокия Селин – той умира внезапно, удряйки главата си в мраморен стълб. Потресен от случилото се, неговият племенник Лизимах, който тайно съчувствал на християните, възкликва: „Велик и благословен е Богът на християните, Който отмъсти за невинната кръв!“. Той и неговият съмишленик Прим приемат светото Кръщение и стават монаси. Мощите на света Феврония са положени в манастира, където при гроба ѝ започват да се случват чудеса.
Преподобни Дионисий Атонски: Строителят на манастири и духовен наставник
Третият светец, почитан днес, е преподобни Дионисий Атонски, родом от Костурско. Той е виден духовен водач и строител, оставил трайна следа в историята на Света гора.
Основаването на обителта „Свети Йоан Предтеча“
Следвайки примера на своя по-голям брат Теодосий, Дионисий се посвещава на монашеството в Атон. След години на духовни подвизи, той се оттегля в атонската пустиня, където славата му на духовен наставник привлича множество ученици. С помощта на брат си, който става митрополит на Трапезунт, и с ктиторството на император Алексий Комнин, преподобни Дионисий основава през 1380 г. знаменития манастир „Свети Йоан Предтеча“, известен днес като „Дионисиат“. Той издига великолепен храм, изгражда манастирските сгради и прокарва водопровод. Преподобни Дионисий почива в мир на 25 юни, на 72-годишна възраст, а от гроба му впоследствие започват да стават чудеса.
