Агресията сред децата – проблем без решение? Психолог разкрива пропуските в системата
Тревожната картина на насилието сред подрастващите у нас придобива все по-ясни очертания, а последните данни са повече от обезпокоителни. Според официалната статистика едно на всеки пет деца в България е било жертва на физическа агресия. Оказва се обаче, че физическото насилие е само върхът на айсберга. Значително по-голям брой деца споделят, че ежедневно се сблъскват с вербални заплахи, подигравки, системно пренебрежение и социално изключване. Това коментира поведенческият психолог Александър Кръстев в ефира на Нова Нюз, като подчерта, че агресията като модел на поведение не бива да излиза от общественото полезрение.
Корените на проблема: От семейството до обществото
Последният нашумял случай от Видин, при който 13-годишно момче удря свой връстник, е поредното ярко изражение на нарастващата вълна от агресия сред тийнейджърите. Според Кръстев подобни инциденти трябва да служат като сигнална лампа за обществото ни.
„Случаят е изключително неприятен и за пореден път такова нещо ни провокира и събужда като общество. Какво точно ще се случи с това дете обаче е трудно да се каже, защото често пъти в подобна ситуация не се стига до момента на самоосъзнаване и корекция в поведението“, обясни психологът.
Ролята на семейната среда
Експертът набляга на ключовата роля на семейната среда за формирането на детската личност. Когато едно дете се чувства отхвърлено от своите родители и най-близки, то се чувства отхвърлено и от цялото общество. „Такова дете трудно може да намери алтернативни модели на поведение, с помощта на които да бъде по-отворено и дружелюбно към света“, допълва Кръстев. Липсата на подкрепа и позитивен пример в семейството тласка децата към девиантно поведение като единствен начин да се справят със света около тях.
Пропуски в системата и липса на ресурси
Проблемът се задълбочава и от неефективността на институциите, призвани да работят с деца, извършили противообществени прояви. Според Александър Кръстев тези звена невинаги успяват да изпълнят своята основна функция – корекция и превъзпитание. Основните пречки са системната липса на ресурси и недостигът на квалифицирани професионалисти, които да отговорят адекватно на сложните нужди на подрастващите с поведенчески проблеми. Това налага спешни реформи в цялата система, включително и в сферата на образованието.
Има ли светлина в тунела? Програми за превенция
Въпреки мрачната картина, съществуват и опити за намиране на работещи решения. Експерти разработват и предлагат нови подходи, фокусирани върху превенцията, а не само върху справянето с последствията.
„Малкото на брой такива институции, които са останали в българската образователна действителност, не винаги успяват да поемат крайните случаи. Затова през последните няколко години се опитваме да предложим една програма за превенция на насилие и тормоза в училище. Тя е базирана на развитието на социални и емоционални умения“, завърши Кръстев. Надеждата е, че чрез развиване на емпатия, самоконтрол и умения за общуване у децата, ще се изградят основите на едно по-здравословно и неагресивно общество.
