Димитър Радев: Първите евробанкноти в България ще са назаем. Какво още разкри шефът на БНБ?

Влизане в еврозоната 2026: Димитър Радев обясни как ще се промени България, какво ще стане с парите ни и резерва

Ползите от влизането на България в еврозоната са съществени и дългосрочни, а страната ни преминава към ново, по-високо равнище на участие в европейската парична архитектура. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в интервю, разпространено от пресцентъра на финансовата институция. Той даде яснота по ключови въпроси, свързани с планираното въвеждане на единната валута у нас от 1 януари 2026 г., разкривайки детайли за първите евробанкноти, контрола върху цените и бъдещето на банковата система.

България в Евросистемата: Повече влияние, а не загуба на суверенитет

След очакваното положително решение на 8 юли, от 1 януари 2026 г. БНБ ще стане пълноправен член на Евросистемата. Според г-н Радев това е значима институционална стъпка напред. „Ще участваме в изработването, приемането и прилагането на единната парична политика на еврозоната – на равни начала с останалите национални централни банки и Европейската централна банка (ЕЦБ)“, подчерта той.

Управителят на БНБ отхвърли твърденията за загуба на суверенитет, като припомни, че България де факто не провежда самостоятелна парична политика още от въвеждането на валутния борд през 1997 г. „Съществената разлика сега е, че с присъединяването към еврозоната преминаваме от режим на трансмисия на решенията на ЕЦБ към режим на пряко участие в тяхното формиране. Това означава не просто институционална интеграция, а възможност за влияние“, обясни Радев. Управителят на БНБ ще има равноправен статут в Управителния съвет на ЕЦБ, което дава на страната ни реален глас при вземането на решения, които и досега са имали пряко отражение върху икономиката ни.

Що се отнася до валутните резерви, БНБ ще продължи да носи основната отговорност за управлението им. Ще бъде направен трансфер на сравнително малка част от тях към ЕЦБ съгласно установените правила, срещу което БНБ ще придобие вземане и право на дял от дохода на Евросистемата.

Първите евробанкноти – назаем, но преходът е осигурен

Един от най-любопитните технически аспекти на прехода е осигуряването на новата валута в брой. Димитър Радев разкри, че за да се обезпечи началният етап, първоначалните доставки на евробанкноти ще бъдат предоставени на България назаем от други национални централни банки от еврозоната.

Производство и логистика

Успоредно с това БНБ ще се включи в общия производствен пул на Евросистемата и ще започне самостоятелно отпечатване на евробанкноти. Всички необходими количества ще бъдат налични значително преди 1 януари 2026 г., за да се гарантира плавен и организиран преход. Банковият сектор демонстрира висока степен на готовност, като БНБ координира процеса по интеграция на системите и миграция на данни, за да се избегнат технически предизвикателства.

Достъп до пари в брой и двойно обращение

Осигуряването на безпроблемно обращение на пари в брой, особено в отдалечените райони, е основен приоритет. Планът предвижда предварително зареждане на касовите центрове на БНБ и търговските банки. Активна роля ще имат и „Български пощи“, които ще осигуряват достъп до новата валута в населени места без банкови клонове. През целия януари 2026 г. ще действа период на двойно обращение, в който левът и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средство.

Контрол върху цените и пазара на имоти

За да се предотвратят спекулативни увеличения и нелоялни практики, се предвижда строг контрол. Двойното обозначаване на цените в лева и евро ще започне на 8 август 2025 г. и ще продължи до края на 2026 г.

Ще има ли спекула?

Непрекъснато наблюдение на ценовата динамика ще се осъществява под ръководството на Министерския съвет и ще се координира между Комисията за защита на потребителите, НАП и Комисията за защита на конкуренцията. Целта е да се гарантира коректно конвертиране и да се пресекат опитите за неоснователно поскъпване.

Какво ще се случи с имотите?

БНБ следи с повишено внимание и пазара на недвижими имоти. С приемането на еврото минималните задължителни резерви на банките ще спаднат от 12% на 1%, което ще освободи значителна ликвидност. Според Радев обаче, това не означава автоматично пренасочване на тези средства към имотния пазар. Той увери, че БНБ е в готовност да използва наличните макропруденциални инструменти за ограничаване на потенциални рискове и насърчаване на устойчива кредитна активност, базирана на реални икономически параметри.

Бъдещето на парите: Проектът за цифрово евро

Проектът за цифрово евро все още е в подготвителна фаза и решение за реалното му въвеждане не е взето. Целта му е да осигури на гражданите дигитална форма на парите на централната банка като допълнение, а не заместител на парите в брой. Според Димитър Радев БНБ ще участва активно в обсъжданията, като ще отстоява принципи като висока сигурност, лесен достъп и пълна защита на личните данни.

В заключение, управителят на БНБ обобщи, че реалните ползи от еврозоната – отпадане на валутния риск, по-добри условия за финансиране и по-голяма предвидимост – са дългосрочни. Краткосрочните рискове, свързани с инфлационни очаквания и адаптация, са управляеми чрез добра координация и комуникация. „Присъединяването към еврозоната не е самоцел. То е логично продължение на процеса, който започна с въвеждането на валутния борд“, категоричен бе Димитър Радев.

Статията е базирана на интервю с управителя на БНБ Димитър Радев, разпространено от пресцентъра на финансовата институция.