Как се променят политическите нагласи в България през 2025: Резултати от ново национално проучване

Възходи и спадове: Данните за обществено-политическите нагласи в България през юли 2025 г.

През периода 7 – 14 юли 2025 г. агенция „Алфа Рисърч“ проведе национално представително проучване сред 1000 пълнолетни български граждани. Изследването проследява обществено-политическите нагласи в един динамичен за страната период. То използва стратифицирана двустепенна извадка и стандартизирани интервюта по домовете с таблети, осигурявайки обективен и задълбочен поглед върху търпящото бързи промени българско общество. От „Алфа Рисърч“ посочват, че проучването се реализира със собствени средства.

България: Между приемането на еврото и разделението в обществото

Основни събития и политическа сцена

През юли 2025 г. България навлезе във финалната фаза на процеса по присъединяване към еврозоната, което мобилизира проевропейски настроените граждани. Президентът Румен Радев предложи референдум за готовността на страната за въвеждане на еврото, с остри критики към институционалната подготовка. Това задълбочи разделението между „евро“ и „анти-евро“ лагери.
Серия от протести, организирани от партия „Възраждане“, доведе до сближаване на позиции между партията, президента Радев и потенциален негов политически проект.

В същото време, „Възраждане“, МЕЧ и Величие инициираха няколко вота на недоверие срещу правителството, които обаче не успяха да го разклатят. При ДПС настъпи съществена реорганизация – партията „ДПС–Ново начало“ на Делян Пеевски започна да доминира над структурите и се цели в монопол над етническия вот.

В сферата на борбата с корупцията, Комисията за противодействие на корупцията (КПК) предприе нови акции – с арест на заместник-кмет от ПП в София и на кмета на Варна Благомир Коцев непосредствено след одобрението от Европейския парламент на българското членство в еврозоната. Това доведе до оставката на Кирил Петков като съпредседател на ПП, а временно длъжността пое Асен Василев.

Обществено доверие към институциите

Оценка на правителството и премиера

Като повечето кабинети в последните години, и настоящата коалиция трупа негативи: положителните оценки са едва 26%, докато отрицателните стигат 39%. Стабилната подкрепа идва главно от симпатизантите на ГЕРБ и проевропейски настроените граждани. Над 46% определят приемането на еврото като голям успех за правителството и страната. Премиерът Росен Желязков повишава доверието към себе си с 6 пункта от януари насам, с което се нарежда сред малкото политици с позитивен рейтинг.

Критики и проблеми

Недоволството към управлението идва основно от противници на еврозоната и от неспособността на държавата да реши системни проблеми в здравеопазването, социалната сфера, инфраструктурата и сигурността. Народното събрание изпитва много ниско одобрение – едва 8% срещу 69% неодобрение. Председателят му Наталия Киселова се ползва с 16% одобрение при 50% неодобрение.

Президентът Радев остава с най-високи рейтинги (39% положително срещу 33% отрицателно мнение), въпреки спада от 5 процентни пункта спрямо януари и частичното отдръпване на представители от свободните професии и бизнеса.

Обществени нагласи към политическите лидери

Какво показват рейтингите?

Бойко Борисов е лидерът с най-високо доверие (22.3%), макар и с лек спад. Акциите срещу ПП доведоха до по-сериозни щети за партията и издигане на лидерите на ДБ – Божидар Божанов (16.5%) и Ивайло Мирчев (16.3%). Подкрепата за Асен Василев (ПП) е 11.6%, запазвайки нивата от януари.

В популисткия и националистически сектор интересна динамика показват Костадин Костадинов (14.5%) и Радостин Василев (14.4%). И двамата изпитват натиск от нарастващата активност на антисистемните послания, особено в социалните мрежи. Лидерите на БСП (Атанас Зафиров – 10.3%) и ИТН (Слави Трифонов – 12.4%) са в лек негативен тренд.

Делян Пеевски (ДПС-Ново начало) повишава подкрепата си до 6.8%, но остава най-поляризиращия лидер – само 17% изразяват неутрално мнение за него.

Електорални нагласи: Спокойствие или начало на промяна?

Електоралните нагласи през юли 2025 г. не показват големи изненади – ГЕРБ остава стабилен първи (25.5%), а ПП-ДБ се задържа на второ място (13.9%). Ключово за тяхната позиция са стабилните позиции на ДБ и реакцията на електората след арестите.

„ДПС–Ново начало“ бележи ръст до 13.1% при драматична ерозия на АПС (2.8%), което отваря врата за засилване на влиянието на партията на Пеевски сред етническия вот.

БСП запазва 8% подкрепа, а ИТН губи леки позиции (4.7%). В националистическия сектор се отбелязва разместване: „Възраждане“ намалява до 11.5%, МЕЧ расте до 6.3%, а „Величие“ остава на 4.1%. Причините са както в протестите срещу еврото, така и в засилената антиистеблишмънт кампания на МЕЧ.

Корупция и обществено недоверие

Само 5.9% вярват, че прокуратурата и разследващите работят равнопоставено по случаи както при управляващи, така и при опозиция. 38.3% смятат, че акцентът пада върху опозиционните казуси, а 41.7% мислят, че голямата корупция изобщо не се разследва сериозно. На този фон 49% от анкетираните заявяват, че биха гласували за нова партия, която реално се бори срещу корупцията.

Заключение

Данните от проучването на Алфа Рисърч потвърждават изключително динамичната, често поляризирана и неустойчива обществено-политическа среда у нас. Доверието към институциите и основните политически лидери остава силно колебливо, а електоралните нагласи сигнализират за потенциална готовност на българите да се доверят на нови политически проекти, особено в сферата на борбата с корупцията.