На 20 юли църквата почита паметта на Свети пророк Илия. Той е един от най великите старозаветни праведници. Изобличавал езичеството и бил верен на Христовата вяра. По стар стил това е било на 2 август, който се е отбелязвал като Илинден. Но независимо че не е точната дата, денят на Свети Илия е повод да сведем глави пред подвига и героизма на въстаниците.
Трапезата на Илинден също е специална. Жените пекат обредни питки в чест на светеца и ги раздават в църквата или в параклис, носещ името на светеца.
Мъжете правят курбан от стар петел, кокошка или агне. Днес се гледа кръвта на жертвеното животно да изтече на камък под вековен дъб, като се вярва, че това ще ги пази от суша, гръм и градушка.
В семейството, където има именник, се прави яхния от петел, телешки гърди или пържоли със зеленчуци. Децата се гощават със сладки.
На този ден не трябва да се работи, не се върши къщна работа, защото гръм може да те удари. Вярва се, че какъвто човек първи влезе в дома ви, такава ще е цялата идна година.
На Илинден всички знаят, че не се ходи на плаж, не се влиза в морето, защото морето взема жертви.
Илинден е и ден, които носи и знака на Илнденско-Преображенското въстание от 1903 година. Това е една от най-трагичните истории в летописите на нашата страна по времето на турското робство, тежка последица от Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война.
