От 1 януари 2025 г. България официално ще въведе еврото като национална валута, което ще доведе до ново определяне на минималната работна заплата.
Сумата ще бъде фиксирана на 1077 лв., или приблизително 551 евро според актуалния обменен курс. Въпреки позитивните промени, това все още оставя страната с най-ниското минимално възнаграждение в целия Европейски съюз.
Минималната заплата през 2026 г.: Увеличение, но далеч от средните европейски стойности
Според изчисления, от 1 януари 2026 г. минималната заплата в България ще се повиши до 1210 лв., което е приблизително 619 евро — увеличение от 12,3% спрямо 2025 г. Въпреки това страната ни вероятно ще остане на последно място в ЕС по този показател.
Как се позиционира България спрямо останалите страни членки?
Данни от Европейската комисия и национални статистики* ясно показват големите разлики между минималните заплати в различните държави от ЕС:
- Люксембург е лидер – над 2570 евро месечно.
- Германия гарантира минимум 2100 евро месечно.
- Нидерландия, Белгия и Ирландия – над 2000 евро.
- Румъния и Латвия – съответно 663 и 700 евро.
В този контекст, дори 619-те евро за България през 2026 г. са далеч от средноевропейските стойности, a страната запазва последната позиция.
Как се определя минималната работна заплата у нас?
Съгласно Кодекса на труда, минималната работна заплата в България трябва да бъде 50% от средната брутна заплата за последните 12 месеца (по метода – две тримесечия от предишната и две от текущата година). Окончателната сума трябва да се определи до 1 септември на годината, но пълните данни все още не са налични. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов обяснява, че ако не се постигне съгласие със социалните партньори по новите европейски изисквания, ще се приложи настоящият механизъм.
Според последната европейска директива, минималната работа заплата следва да се определя на база един от следните показатели:
- 50% от средната брутна работна заплата
- 60% от медианната работна заплата
В момента България изпълнява първото условие, докато работодателите настояват за втория критерий, тъй като медианната заплата е по-ниска. Директивата поставя и други изисквания: да се отчита покупателната способност, да има покритие от поне 80% на колективното договаряне и да се следи за растежа на доходите. Макар срокът за имплементация да изтече, България все още не е въвела всички промени поради липсата на политическо съгласие и лятната пауза в парламента.
Позицията на синдикатите: Защита на доходите и нови предизвикателства
Президентът на КНСБ Пламен Димитров настоява за по-ясна защита на доходите и отбелязва, че сегашната формула е временна мярка, която не гарантира устойчив ръст на заплащането. По думите му, промени в Кодекса на труда до 1 септември са малко вероятни.
Leave a Comment