Момче с голямо сърце: Как 16-годишният Даниел помага при пожара край Сунгурларе
Истинската доброта изпъква най-ярко в трудни моменти, а историята на 16-годишния Даниел от Сунгурларе е доказателство, че сред разрухата може да изгрее надежда. Огнената стихия, обхванала района през последните дни, роди един малък герой, чиито постъпки трогнаха цяла България.
На мястото на трагедията: вдъхновяваща среща сред пепелта
Иван Янев, който стана свидетел и разказа за Даниел във Фейсбук, описва емоциите си така: „Дрехите ми миришат на дим и умора, а в очите ми още стои картината на опожарената гора. Имам малко време, преди денят да угасне напълно, и искам да ви доразкажа за Даниел. Даниел е на 16, от Сунгурларе, но всъщност е от София. Сега е при баба си. Шапки долу за това момче!“
Заедно с колегите си от Бургас – Давид и Мила – Иван навлиза в изгорялата гора край Сунгурларе, за да предаде на живо от мястото на събитието. Те са заобиколени от овъглени дървета, а пепелта на места стига до глезените им. В тази почти апокалиптична обстановка се появява момче на колело, чийто силует прорязва маранята като спасител.
Даниел – символ на човечността по време на бедствие
„Вие кои сте? Аз съм тук от три дни.“, попита Даниел, без капка страх в гласа си. Заинтригувани от присъствието му, екипът бързо разбира, че това момче не е просто случаен минувач. С обгорели крака и изпитани в жегата маратонки, той разнася вода и храна на пожарникари и доброволци, борещи се с огъня вече няколко дни.
В старата си брезентова торба от противогаз Даниел събира седем литра вода – пет за хората и два за животните в засегнатата гора. Самият той разказва почти срамежливо как преди ден е намерил изнемощяла катеричка, която спасил, като й дал вода: „Тя пи, пи и после избяга в гората“, споделя момчето с нежна усмивка.
Малък герой – голяма мисия
Това, което прави Даниел специален, е неговото безкористно желание да помага – без никаква показност, без търсене на признание. „Той беше като Феникс, роден от пепелта наоколо – символ на надеждата сред разрухата“, допълва Янев. Мечтае да има повече сърцати политици като Даниел и признава, че скромността му го прави различен.
Мисията на момчето продължава всеки ден. „И утре ще съм тук“, казва Даниел, потегляйки отново с колелото си по сивия прашен път, за да помага на пожарникарите и животните. Историята му напомня на всички ни, че в дни на изпитание именно обикновените хора, с големи сърца, са истинските герои.
Дано утрешният ден донесе повече надежда, а огънят бъде напълно потушен. За да могат и други да чуят за малкото момче с голямото сърце.
