Варненският диалект – богатство, турцизми и битови изрази от морския град
Диалектното многообразие в България е истинско езиково съкровище и отличителна черта на регионите ни. Варненският диалект съчетава в себе си уникални думи, изрази и особености, които не само създават усещане за морския град, но и пазят следи от исторически влияния.
Турцизмите – своеобразен белег на варненския говор
Голяма част от диалектните думи във Варна произлизат от гагаузите и са допълнително обогатени с турцизми, независим остатък от миналото, когато част от варненци са преминали към употребата на турски език в домакинството. Днес това влияние се разпознава по типични думи като фасон, мурафет, гевезе, кьорносун табела, бахър, бакии, хаймана, хептен, сакатлък, муам и други. Именно тези думи се отличават силно в сравнение с книжовния български език и се използват често в ежедневието на жителите на морската столица, понякога и без осъзнаване на чуждестранния им произход.
Уникални езикови навици, които ги няма другаде
Думи като „кутии-мутии“, „куче-муче“ и превключването на първи букви
Варненецът често съставя думи като „кутии-мутии“, „куче-муче“, „краставици-мраставици“, заменяйки първата буква (в случая „к“) с „м“. Този езиков навик е характерен именно за Варна и често буди усмивки сред останалите българи. Това „задължително“ повторение на думата с промяна на първата буква е запазена марка на морския диалект.
Мекото говорене и заместването на „е“ с „и“
Варненският диалект се разпознава лесно и по характерното „мякане“ – звукът „е“ често се превръща в „и“, така че „билетите“ стават „билетитИ“, „шамарите“ – „шамаритИ“, а „пердетата“ – „пИрдетата“. Тази особеност отличава говорещите от региона и добавя свежест в езиковата пъстрота на България.
Обръщението „мой“ – варненският вариант на „майна“ и „батка“
Още една лесно разпознаваема черта на варненската реч е употребата на обръщението „мой“, което напомня пловдивското „майна“ или софийското „батка“.
Най-характерни думи и изрази от Варна
- авѐр – приятел, а „аверче“ (или „авьерчиту“) – приятелче; женският еквивалент е аверка. Изразява съседство, приятелство, партньорство в игри или пък човек, с когото обичаш да пиеш.
- а не ве – да, разбира се; категорично потвърждение, понякога усилено с добавка като „а не ве, швепс“.
- бахър – студ, мраз; използва се особено през зимата, когато ветровете във Варна напомнят за северния климат.
- бактѝсах – писна ми, омръзна ми; моментът, в който човек напълно губи търпение.
- изко̀рване – изумление, силно учудване; може да се „изкораш“ и от хубаво, и от лошо.
- ко̀мбал – око; често използвано за цяла очна ябълка, а изразът „да хвърля един комбал“ означава да хвърлиш око на нещо, да го погледнеш внимателно.
- льохман – загубен, непохватен човек; „льохманът“ е човек, който често е завеян, глупав или с непохватна походка.
Диалектите като част от местната идентичност
Варненският диалект е част от историческото и културно наследство на града и региона, чрез което днешните варненци съхраняват самоличността си и продължават традициите на своите предци. Тези думи и изрази, съчетани с характерния говор, ще откриете само в североизточната част на страната, а опознаването им е стъпка към по-богато разбиране на езиковата карта на България.
