Успение Богородично е: Ето какви са обичаите и легендите и кой празнува имен ден

Голяма Богородица: Как се чества празникът в България – история, митове и наследство

Успение на Пресвета Богородица, познат още като Успение Богородично или Голяма Богородица, е един от най-големите християнски празници, честван от вярващи от всички християнски деноминации. Посветен е на смъртта на Божията майка – Дева Мария, която според църковната традиция настъпва по изключително кротък и лек начин, определян като „успение“ – смърт, наподобяваща сън.

История и предание за Успение Богородично

Преданието гласи, че по време на настъпването на нейното успение, апостолите се събират от всички краища, където проповядват, за да се простят с Пресветата Дева и да я погребат. Българската православна църква отбелязва празника на 15 август, като на тази дата във Варна и Несебър също се отбелязват техните градски празници, които съвпадат с църковния празник.

Легендата за Божията майка

Според преданието, вече в напреднала възраст и останала сама, тъй като апостолите били разпръснати по света, Дева Мария е посетена от архангел Гавраил. Той й съобщава, че след три дни ще напусне земния свят и ще бъде удостоена със слава, власт и щастие в небесата. Дева Мария изказва желание да види всички апостоли преди смъртта си. По чудесен начин апостолите се събират край дома й в Йерусалим, почти всички – освен апостол Тома, който пристига късно от Индия. Пресветата е положена в пещера край Гетсимания, в същата гробница като съпруга си Йосиф. Благодарение на закъснението на Тома, става ясно, че тялото на Богородица реално е възнесено на небесата – когато той пристига, камъкът на гробницата е отместен и в нея има само плащеницата. Апостолите усещат потвърждение и утеха от самата Божия майка, която им се явява обкръжена от ангели и ги уверява: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ (Източник: Българска православна църква)

Традиции и обичаи на Голяма Богородица

Разлика между Голяма и Малка Богородица

В народната традиция празникът на 15 август е познат като Голяма Богородица, за разлика от Малка Богородица (Рождество на Дева Мария, честван на 8 септември).

Обредни ритуали и специални ястия

Празникът Голяма Богородица е свързан с тържествена църковна литургия и освещаване на обредни хлябове, които жените раздават за здраве и за помен на починалите. Организират се родови срещи с курбан за живот, здраве, плодородие и предпазване от болести. Традиционните ястия на трапезата включват прясна питка с украса, пиле каша, варено жито, царевица и тиква, както и задължителната диня и грозде. Вярващите правят дарения на църквата – свещи, домашно тъкани платна, месали, кърпи и пари, като търсят закрилата на Света Богородица във всички житейски предизвикателства.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други – преди Успение на Пресветата Богородица. Все пак днес се разрешава яденето на риба. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост – от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни, неговото отдаяние се извършва на 23 август.

Успение Богородично във Варна и Несебър

На 15 август Варна и Несебър празнуват своите градски празници, които са тясно свързани с честването на Успение на Пресвета Богородица. Тази дата обединява духовното и културното наследство на тези градове, превръщайки празника в един от най-почитаните в България.

Успение Богородично носи силното послание за вечната закрила и надежда на Божията майка, продължава да бъде символ на семейната сплотеност, вяра и традиция в българското общество.

Днес имен ден празнуват Мария, Мариана, Мариела, Мариета, Марио, Марияна и Преслава.