Смелост, съпричастност и обединие срещу насилието над животни във Варна
На 31 юли 2025 г. в центъра на Варна бе извършен акт на жестокост към бездомна котка, който предизвика силен обществен отзвук. Бездомник бе забелязан да държи малко котенце, завързано в плътна торба по особено садистичен начин. Свидетел на случилото се става жена, общински служител от кметство „Одесос“ на име Борислава. Тя прояви изключителна смелост и милосърдие, като не само се намесва, но и успя да откупи живота на животното. След като тя предложила 50 лева, насилникът се съгласил да „продаде“ котето но за не повече от 20 лева.

Тази проява на хуманност обаче била посрещната с мълчание от околните. Жената споделя, че е потърсила помощ от минувачи, но не е получила подкрепа. Именно този детайл поставя остро въпроса за съпричастността на обществото когато случайно ставаме свидетели на агресия над животн и има нужда да се намесим в защита на хуманността.
След инцидента с котето
сдружение „Зоопатрули“ – Варна, подава сигнал до органите на реда, като заедно с граждани започва активно издирване на извършителя. В продължение на две седмици лицето е обект на разследване, а доброволците продължават да оказват съдействие на полицията. За връзка с екипа на Зоопатрули посетете страницата на организацията.
Кулминацията настъпва на 16 август 2025 г. в 13:00 часа в центъра на град Варна, когато извършителят е забелязан отново от председателя на Зоопатрули Варна Стефан Курдов до сградата на общината. Той и други съмишленици проследяват лицето и незабавно подават сигнал до полицията за съдействие. Когато той опитва да избяга, хората проявяват решителност и го държат под наблюдение.

Навременно полицията пристига на място като в рамките на 20 минути лицето е задържано в близост до МБАЛ „Св. Анна“.
Този координиран акт между граждани и полиция доказва, че сътрудничеството и активната позиция могат да спасят животи – дори и на най-беззащитните сред нас. Особено внимание заслужава жената, която първа спасява котето. Нейната смелост и готовност да действа, въпреки липсата на подкрепа от околните, са пример за милосърдие и съпричастност. „Днес е животно, утре може да е човек“ – тези думи ни напомнят, че жестокостта няма граници и всяка форма на насилие трябва да бъде спирана навреме.
Историята завършва с добър край – котето е осиновено и вече живее в сигурно в домашни условия. Но остава въпросът: колко други животни няма да имат този късмет, ако обществото не проявява достатъчно активност и грижа за безпризорните животни.
Мисията на Зоопатрули Варна
вече има представители във всички квартали на града. Основната им мисия е да се грижат за бездомните животни, като:
-
осигуряват храна и вода;
-
оказват съдействие при нужда от медицинска помощ;
-
участват в кампании за кастрация – общински или доброволни, на принципа „кастрирай и върни“;
-
следят за премахване на опасни вещества около местата, където се хранят животните;
-
подават сигнали до институции като МВР, Прокуратура и ОДБХ при заплаха за животни.
Сдружението планира и образователни кампании за хуманно отношение към животните, насочени към младите хора. Целта е да се изгради култура на съпричастност и отговорност в обществото.

Съпричастността към животните е ключова
Случаят във Варна ясно показва колко важна е активната позиция на гражданите. Ако свидетелите бяха безучастни, вероятно насилникът щеше да продължи с жестокостите си. Вместо това смелостта на една жена и решителността на Зоопатрули доведоха до задържането му.
Жестокостта към животни често е първа стъпка към насилие над хора. Затова реакцията на обществото не е въпрос само на състрадание, а и на превенция. Всяка намеса, всяко подадено обаждане или сигнал може да спаси създание от насилие – днес на животно, утре на човек. Историята от Варна е пример за това как смелостта на един човек може да промени съдбата на друго същество. Тя е и доказателство, че когато граждани, организации и институции работят заедно, резултатът е положителен.
Случаят трябва да ни накара да се замислим – дали следващия път ще останем безучастни свидетели или ще изберем да бъдем активна част от решението. Защото съпричастността е в основата на едно по-солидарно и хуманно общество.






