МОН обсъжда революционна промяна: Отпада ли външното оценяване след 10. клас?
Министерството на образованието и науката (МОН) постави на обществено обсъждане пакет от съществени промени, които могат да прекроят изцяло учебния процес. Сред най-дискутираните предложения са евентуалното отпадане на Националното външно оценяване (НВО) след десети клас и намаляване на интензивното изучаване на чужд език в осми клас. Според образователния министър Красимир Вълчев, тези мерки са наложителни за постигане на по-добър баланс в учебните програми и за облекчаване на учениците.
Балансиране на учебните програми: Защо се налагат промените?
Основният мотив зад предлаганите реформи е необходимостта от преструктуриране на учебните планове, които в момента създават сериозни дисбаланси, особено в езиковите гимназии. Промените целят да осигурят повече време за общообразователните предмети и да подобрят резултатите на учениците по ключови дисциплини като математика, природни науки и български език.
„Ние сме предложили промени в рамковите учебни планове. Имахме разговори с директори на езикови гимназии и много от тях смятат, че промените са полезни за езикови гимназии”, коментира Красимир Вълчев по време на посещение в Професионална гимназия по облекло и хранене „Райна Княгиня“ в Стара Загора.
Проблемът с езиковите гимназии
В момента в осми клас на езиковите паралелки са предвидени 18 часа седмично само за чужд език. Това означава, че от общо 35 учебни часа, повече от половината са посветени на езиково обучение, докато предмети като история, физика, химия и биология изобщо не се изучават. От МОН предлагат часовете по език да бъдат намалени на 16.
„Опитваме се да премахнем това прекъсване в учебните планове“, обясни министърът. Идеята е да се ограничи до известна степен езиковото обучение, за да се планира повече време за общообразователните дисциплини и да се дадат по-добри възможности за профилирана подготовка в следващите класове.
Диференциран подход за осмокласниците
Друг сериозен проблем, който МОН цели да реши, е липсата на диференциран подход. Голяма част от осмокласниците в езиковите гимназии влизат с много добро ниво на владеене на езика, изучаван от ранна детска възраст.
„От друга страна сме предложили да не започват всички деца от нула, тоест да има възможност в осми клас да групират учениците в зависимост от нивото на владеене на езика“, посочи Вълчев. Той допълни, че в момента много от тези ученици „буквално почиват“ през половината учебна година, тъй като материалът им е добре познат.
Какво ще се случи с матурите и основното образование?
Евентуалното отпадане на външното оценяване в десети клас е пряко свързано с друга голяма дискусия – тази за структурата на образователната система. Според министър Вълчев, съществува широко съгласие, че основното образование трябва да завършва по-късно от сегашния седми клас.
„В обсъждането на новата образователна структура са предвидени и други две дискусии, като едната от тях е за завършване на основното образование”, каза той. Ако се приеме тази промяна, гимназиалният етап ще бъде по-кратък. „Ако имаме по-къс гимназиален етап, стои въпросът трябва ли да има външно оценяване в десети клас“, посочи Вълчев логическата връзка.
В заключение, министърът подчерта, че основните предизвикателства пред системата са свързани с подобряването на резултатите и функционалната грамотност. Предлаганите промени в учебните планове, системите за оценяване и квалификацията на учителите са част от цялостната стратегия за постигането на тази цел.
