18 август: България почита Успението на своя небесен покровител Свети Йоан Рилски
Днес, 18 август, Българската православна църква и целият български народ отдават почит пред паметта на своя най-велик духовен закрилник – преподобни Йоан Рилски Чудотворец. На тази дата отбелязваме неговото Успение (смърт) – ден, в който си спомняме за смирения отшелник, превърнал се в небесен покровител и вечен символ на българския дух.
Кой е Свети Йоан Рилски? Пътят от Скрино до Рила планина
Свети Йоан Рилски, познат и като Иван Рилски, е роден около 876 г. в село Скрино, близо до днешна Дупница, в пределите на Първата българска държава. Още от ранна възраст той се отличава с дълбока и искрена вяра. След смъртта на родителите си, младият Йоан раздава цялото си наследство на бедните и избира пътя на монашеството. Първите си стъпки в духовния живот прави в близкия манастир „Свети Димитър“. Воден от стремежа към пълно усамотение и отдаденост на Бога, той скоро напуска манастирската общност.
Неговият път го отвежда високо в Рила планина. Там, в суровите условия на планината, той избира отшелническия живот. Живее в пещери и скални ниши, посвещавайки се изцяло на пост, молитва и смирение. Неговата святост и духовна чистота бързо привличат вниманието на хората от околността.
Основаването на Рилския манастир и духовният „Завет“
Въпреки че търси уединение, Свети Йоан Рилски се превръща в духовен магнит за стотици хора. При него идват както обикновени селяни, търсещи изцеление и утеха, така и ученици, вдъхновени от примера му.
Общност от последователи
Именно неговите ученици, привлечени от силата на вярата му, полагат основите на общност около мястото на неговото отшелничество. Така се ражда Рилският манастир, който през вековете се превръща в най-големия и значим духовен, просветен и културен център на България. В най-трудните години от историята ни светата обител играе ключова роля за съхранението на българската книжовност, вяра и национална идентичност.
Заветът към монасите
Преди смъртта си Свети Йоан Рилски оставя и безценно писмено наследство – „Завет на свети Йоан Рилски“. В този текст той отправя своите последни наставления към своите ученици и всички монаси. Светецът ги съветва да живеят в смирение, упорит труд и взаимопомощ, като се пазят от стремежа към земни блага, богатство и власт. Този завет и до днес е един от най-важните документи, разкриващи моралните устои на българското монашество.
Успението и вечната почит към Чудотвореца
Преподобният Йоан Рилски умира на 18 август 946 г., на около 70-годишна възраст. Погребан е в каменен гроб близо до малката църква в Рила, която сам построил. Скоро след смъртта му неговите мощи започват да се почитат като чудотворни. През вековете те преминават през различни градове – София, унгарския град Естергом, Велико Търново, докато накрая, през 1469 г., са върнати за вечни времена в Рилската света обител, където се намират и днес.
Култът към Свети Йоан Рилски отдавна е преминал пределите на България. Той е почитан светец в Сърбия, Румъния, Русия и други православни държави. За българите той е не просто светец, а небесен покровител и духовен защитник на народа, символ на морална устойчивост и несломима национална идентичност.
