Докато Министерството на земеделието вярва, че промените ще донесат по-ниски цени за потребителите и по-добри условия за производителите, търговските вериги предупреждават за точно обратния ефект – край на промоциите и потенциално поскъпване. Според българските фермери те са притиснати да продават продукцията си на ниски цени, докато големите печалби остават в търговските обекти. Тази теза обаче беше оспорена от Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия.
Кой печели от храната – митове и реалност според търговците
„Винаги при ритейлъра печалбите са най-ниски. Това е така в цял свят и България не прави изключение”, заяви категорично Николай Вълканов пред Нова Тв. Той подкрепи думите си с конкретни данни за разпределението на печалбата по веригата на доставки. Според него маржовете са както следва:
- Търговия на дребно: 2% до 5%
- Преработвателна индустрия: 6% до 10%
- Селско стопанство: 25% до 30%
От тази гледна точка, според Вълканов, законопроектът цели да донесе още по-големи печалби на първичните производители за сметка на останалите участници в пазара и в крайна сметка – на потребителя.
Ще станат ли българските производители по-неконкурентоспособни?
Един от основните аргументи на Вълканов е, че нормативното определяне на печалба или разходи не може да бъде добро за никого в дългосрочен план. „Земеделският производител ще стане още по-неконкурентно способен. А в момента голяма част от българските производители, за съжаление, не са много конкурентоспособни“, коментира той. Като причини за това той изтъкна натрупани през годините проблеми, свързани с производителност и липса на инвестиции. „Ако съпоставите брутната добавена стойност на единица площ в България, на която се произвежда, ще видите, че спрямо други европейски държави, с които се конкурираме, тук е най-ниска”, допълни експертът.
Нулев марж и продажба на загуба при плодовете и зеленчуците
Вълканов направи и шокиращо разкритие, че при някои групи стоки, като плодовете и зеленчуците, маржът може да достигне дори до нула, което означава, че търговците ги продават на загуба, за да привлекат клиенти в обектите си. Той коментира и твърденията за огромни надценки, достигащи понякога 80%. Според него това не е чиста печалба. „Това означава, че такива са разходите по реализацията на съответната стока – това зависи от стокооборота, транспортните разходи, необходимостта или не от хладилно съхранение. Безкрайно много фактори са”, обясни той. Вълканов подчерта, че конкуренцията в търговията на дребно, където големите вериги държат под 50% от пазара, е изключително голяма и тя е естественият регулатор, който „натиска цените надолу“.
Опитът на Унгария и скептицизъм към „Магазините за хората“
По отношение на идеята за държавни „Магазини за хората“, които да работят с фиксирана ниска надценка, Вълканов изрази силен скептицизъм. „Нека първо да го отворят, да го зареди някой, да ценообразуват, да видим колко бързо ще се похарчи тази стока на щанда… Нека видим как се работи с 10% разлика между покупна и продажна цена“, коментира той.
В заключение, изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия предупреди, че опитът за административен контрол върху цените може да има тежки последици, позовавайки се на примера на Унгария. „Единствено може да доведе до по-високи цени, които ще се прехвърлят и върху стоките, които не са с контролирани надценки. Това се случи и в Унгария. Имаше и дефицит на стоки. Ако не може да издържате бизнеса си, трябва да компенсирате разходите си и няма да продавате това, което ви контролират“, завърши Николай Вълканов.
Leave a Comment