Екологичен кошмар: Нефтени петна с площ колкото две Софии тровят Черно море
Алармиращи данни за мащабно замърсяване в българската акватория на Черно море бяха изнесени от неправителствената организация „Грийнпийс“. Само за последната година са установени над 175 нефтени петна, чиято обща площ достига шокиращите 800 квадратни километра – размер, почти два пъти по-голям от този на столицата София. Замърсяването влошава драстично качеството на водата и представлява смъртоносна заплаха за морските обитатели, а отговорност за проблема сякаш никой не носи.
Как беше разкрит мащабът на замърсяването?
Данните са събрани и анализирани благодарение на иновативна платформа, обясни в ефира на БТВ Мартин Томов, координатор на кампания „Черно море“ в „Грийнпийс“. „Това е един софтуер, който може да засича сателитни данни, които показват къде има потенциални такива петна от нефт“, коментира Томов. След първоначалното засичане експертите от организацията са извършили проверка на всеки отделен сигнал, за да потвърдят кои от тях действително представляват нефтени разливи. Резултатите са обобщени в специална карта, която показва тревожната картина на замърсяването не само в наши води, но и в цялата акватория на Черно море.
Карта на бедствието: Къде са най-големите заплахи?
Разливите са разпръснати навсякъде, но се наблюдава особено висока концентрация на около 150-200 километра навътре в морето. Това е зоната, през която преминава един от основните маршрути на големите танкери. „Там има най-много, но има и много, които са доста близо до брега, до Калиакра има едно, което е доста опасно“, подчерта експертът. Общата площ на тези петна, равняваща се на 800 квадратни километра, представлява сериозна и пряка екологична заплаха.
Кой е виновен за замърсяването?
Според Мартин Томов, основният източник на тези петна са т.нар. трюмни води, които корабите незаконно изхвърлят директно в морето. Тези води съдържат остатъци от гориво, масла и други отпадъци. „Много често е практика да се изхвърлят в морето и затова са продълговати линии – следват маршрута на самия кораб, който ги изхвърля“, допълва той. Тази практика е абсолютно забранена от всички международни договори и конвенции, по които България също е страна.
Дългосрочни последици: Тихата заплаха за морската екосистема
Последствията от подобни разливи са дълготрайни и опустошителни. Веднъж попаднали във водата, нефтените продукти се разграждат изключително бавно. „За съжаление те остават. Разграждат се в морето. Доста са опасни, особено когато има натрупване“, коментира Томов. Качеството на водата се влошава значително, а по-тежките фракции на нефта се утаяват на морското дъно, където могат да се запазят в продължение на стотици години, тровeйки бавно и сигурно цялата екосистема. Особено уязвими са морските бозайници. „Много опасни са и за делфините, които ползват тези места“, алармира представителят на „Грийнпийс“.
Има ли контрол?
Най-обезпокоителният факт е очевидната липса на ефективен контрол и санкции. По думите на Мартин Томов, проверки за подобни нарушения сякаш не се правят. Това оставя отворен въпроса кой носи отговорност за системното тровене на Черно море и кога институциите ще предприемат реални действия за спиране на тази пагубна практика, преди щетите да станат необратими.
