Потънал град край Египет разкрива своите 2000-годишни тайни: Ето какво излезе от морето

Историческо откритие от дълбините на Средиземно море разкрива нови тайни за живота и културата в Древен Египет

Под водите край бреговете на Александрия, в залива Абу Кир, египетски археолози извадиха впечатляващи артефакти от потънал град. Сред находките са части от сгради, варовикови конструкции, древно пристанище и внушителен сфинкс, датиращи отпреди повече от 2000 години.

Според експерти, това място е част или разширение на прочутия град Канопус – важен търговски и религиозен център по времето на династията на Птолемеите и през Римската империя. Както пише The Guardian, последиците от множество земетресения и покачването на морското равнище в древността са довели до потапянето на Канопус и близкото пристанище Хераклион.

Подводна експедиция и спасени ценности

В четвъртък специализирани кранове бавно издигаха статуи и каменни конструкции от морското дъно, докато водолази в неопренови костюми аплодираха от брега. Според египетския министър на туризма и антиките, Шериф Фати, само строго определени материали могат да бъдат извадени, а останалите ще останат под водата като част от потъналото културно наследство.

Намерени структури и артефакти

Разкопките разкриват впечатляващи архитектурни останки – варовикови храмове, жилищни сгради, стопански постройки, издълбани в скалата резервоари за питейна вода и басейни за развъждане на риба.
Сред най-ценните находки са:

• Частично запазен сфинкс с картуша на Рамзес II – един от най-великите фараони на Египет;
• Обезглавена гранитна статуя от периода на Птолемеите;
• Долната половина на мраморна статуя на римски аристократ;
• Артефакти от 125-метровото пристанище, включително каменни котви, търговски кораб и античен пристанищен кран.

Опасност за днешна Александрия

Александрия – вторият по големина град в Египет – е дом на безброй исторически съкровища, но е силно застрашен от климатичните промени и покачването на морското равнище. Градът потъва с над 3 мм годишно, а според прогнозите на ООН, до 2050 г. една трета от него може да бъде под вода или необитаема, ако тенденцията не се промени.