Според българската народна традиция 30 август е отреден за Александровден. Денят е посветен на св. Александър, а празникът има особено място в календара, тъй като бележи края на лятото и началото на по-осезаемото приближаване на есента.
За времето: Смятало се е, че ако на Александровден вали дъжд, есента ще е мека и плодородна, а зимата – по-лека. Ако денят е слънчев и горещ, очаква се дълга и студена зима.
За берекета: В някои краища на България вярвали, че каквото се посее или посади след Александровден, няма да вирее. Затова този ден се свързвал със завършването на полските работи и подготовката за прибирането на реколтата.
Забрани и вярвания: На празника не се работи тежка земеделска работа – вярвало се е, че ако човек копае или оре, земята ще се „сърди“ и няма да роди плод догодина. Жените избягвали да перат или да простират дрехи, за да не „отнесат берекета“ с водата.
За здраве: На този ден хората запалвали свещ в църквата и се молели за здраве и благополучие, особено ако в семейството има някой с името Александър, Александра, Сашо, Сашка. Вярвало се е, че именниците имат особена закрила и късмет през годината.
