Тревожна статистика на Европейската статистическа служба (Евростат) разкрива, че 4,5% от българите не могат да си позволят зъболекарско лечение.
Проблемът не е само финансов – сред причините за влошения достъп до дентална грижа са също дългото чакане за час или голямата отдалеченост на стоматологичните кабинети. Въпреки че данните за страната ни са под средните за Европейския съюз, те очертават сериозен проблем, който засяга здравето и джоба на хиляди хора.
България на фона на Европа: Сравнителен анализ
Според данните на Евростат, България се представя по-добре от средното ниво за ЕС по отношение на достъпа до дентални услуги. Ситуацията обаче е най-неблагоприятна в съседна Гърция, където близо една трета от населението не успява да посрещне нуждите си от стоматологична помощ. На другия полюс е Малта, където този проблем засяга по-малко от половин процент от гражданите.
Парадоксът: Много зъболекари, но ограничен достъп по каса
Един от най-любопитните факти е, че България е сред държавите с най-много зъболекари на глава от населението в ЕС. В страната практикуват общо 10 684 стоматолози. Въпреки това, практиките, които имат сключен договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), са по-малко от 6000. Това означава, че достъпът до частично или напълно покрито от държавата лечение е значително по-ограничен.
Реалната цена на здравата усмивка: Лична история и съвети
Снежана Николова е сред пациентите, които не пропускат годишния си профилактичен преглед. Тя разказва, че посещението при зъболекар за преглед и почистване на зъбен камък ѝ струва около 120-130 лева. „Доста скъпичко. Здравната каса нищо не поема, поема една или две безплатни пломби в годината. Аз не съм правила, слава богу“, споделя тя. Снежана допълва, че сметката набъбва драстично, когато се наложи по-сериозно лечение. „На сина ми приятелката трябва да прави зъби и ѝ искат 8000 лева. За болни зъби, не корекции и своеволия“, казва тя, илюстрирайки огромните разходи, с които се сблъскват пациентите.
Съветът на специалистите: Профилактиката спестява хиляди
Зъболекарите са категорични, че редовната профилактика може да предотврати голяма част от денталните заболявания и да спести огромни разходи. „Когато ходиш на профилактика е по-евтино и се спират много проблеми в зародиш“, обяснява д-р Дамянов. Той посочва стряскащо съотношение: „Мисля, че 1 към 16 е съотношението между профилактика и лечение като цена – тоест, ако не дадете 100 лева за профилактика, трябва да дадете 1600 за лечение“. Според него, много млади пациенти идват с множество кариеси и нужда от скъпоструващи процедури като коронки, които НЗОК не покрива напълно или изобщо.
Какво всъщност покрива Здравната каса?
Пакетът от дентални дейности, заплащан от НЗОК, е строго определен и често недостатъчен за покриване на цялостно лечение, което налага доплащане от пациента в повечето случаи.
За възрастни над 18 години:
Касата заплаща веднъж годишно за профилактичен преглед и снемане на зъбен статус. Освен това, пациентите имат право на до три лечебни дейности за година, които могат да включват пломба на зъб или вадене на постоянен зъб. Предвидена е и определена сума за изработване на частични или цели протези.
За деца до 18 години:
За децата НЗОК покрива до четири процедури годишно, които включват пломба, вадене на временен или постоянен зъб, както и лечение на пулпит или периодонтит на временен зъб.
Въпреки тези пакети, Българският зъболекарски съюз (БЗС) смята, че обхватът на дейностите, покривани от Касата, трябва да бъде разширен. Според съсловната организация, реалният брой на хората, които изпитват финансови затруднения да платят лечението си, е значително по-голям от отчетените в статистиката на Евростат 4,5%.
