Внимание: Нова телефонна измама ви кара да теглите кредити за фалшиви „защитени сметки“
Нова и изключително изобретателна телефонна измама набира скорост в България, а жертвите ѝ губят десетки хиляди левове. Престъпниците прилагат сложна схема, като убеждават хората да теглят бързи кредити и да превеждат парите по така наречените „защитени сметки“. Всичко това се случва под претекст, че гражданите съдействат на полицията и БНБ за разкриването на престъпление. Измамниците използват усъвършенствани методи като „спуфинг“, при който на телефона на жертвата се изписва реален номер на институция, което прави схемата още по-достоверна. От началото на годината до края на юли се отчита ръст на телефонните измами с около 9%.
Как работи новата схема „защитени сметки“?
Схемата е добре организирана и се изпълнява на няколко етапа, така че жертвите да повярват, че наистина помагат на органите на реда. Повече за механизма на измамата разказа гл. инспектор Златка Падинкова, началник на сектор „Измами“ към ГДНП, в ефира на Нова Нюз.
Етап 1: Обаждане от „мним полицай“
Всичко започва с обаждане от лице, представящо се за полицейски служител. Той информира жертвата, че е в ход опит за измама срещу нея – някой с фалшиво пълномощно се опитва да изтегли кредит от нейно име. За да се „предотврати“ това, е необходимо пълно съдействие. Мнимият полицай уверява, че попълва протокол и в процеса изисква чувствителна информация – лични данни, информация за банкови сметки и наличността по тях. Тази информация впоследствие се използва за осъществяване на престъпния замисъл.
Етап 2: Намеса на „банков служител“
Веднага след разговора с „полицая“, жертвата получава второ обаждане. Този път отсреща е „банков служител“, който твърди, че е представител на Българската народна банка (БНБ) или друга банка. Той потвърждава „опасността“ и дава указания за спешни действия, като основното изискване е всичко да се пази в пълна тайна, за да не се провали „полицейската операция“. В зависимост от финансовото състояние на жертвата, указанията са две – или да изтегли всичките си налични средства, или, ако няма такива, да изтегли възможно най-големия кредит, който може да получи.
Етап 3: Превеждане на парите към „сейфова сметка“
След като парите са изтеглени, измамниците дават финални инструкции. Единият вариант е сумата да бъде предадена на ръка на „полицай под прикритие“, като за достоверност на жертвата се изпраща по имейл или чат приложение фалшив приемо-предавателен протокол. Другият, по-често срещан вариант, е парите да бъдат внесени по банков път към сметка на „финансово муле“. Тази сметка се представя за специална, „защитена“ или „сейфова“, създадена от БНБ специално за операцията. От полицията категорично заявяват, че такъв тип сметки не съществуват. За да убедят жертвата, измамниците изпращат и фалшив документ, удостоверяващ откриването на такава „сметка“ на нейно име. Обещанието е, че парите ще бъдат върнати в рамките на 48 часа след приключване на „акцията“.
Кой стои зад измамите и какви са щетите?
Според данните на ГДНП, извършителите са основно чужди граждани, най-често от бивши съветски републики, които действат извън територията на България. Тревожен факт е, че няма конкретна уязвима група – жертви на схемата стават хора на всякаква възраст. Сумите, които биват източени, варират значително – от 4000 до рекордните 100 000 лева.
Как да се предпазим: Съветите на експертите
От полицията напомнят няколко златни правила, които могат да ви предпазят от това да станете жертва на телефонна измама:
- Никоя институция не иска пари по телефона. Полиция, прокуратура, БНБ или която и да е банка никога няма да ви поиска да теглите, превеждате или предавате пари по телефона.
- Прекъснете разговора. Ако получите обаждане, в което се искат пари или лична информация под какъвто и да е претекст, веднага затворете телефона.
- Не предоставяйте лични данни. Никога не съобщавайте по телефона свои лични данни, номера на банкови сметки, пароли за онлайн банкиране или наличности.
- Потърсете помощ. Ако имате и най-малкото съмнение, че сте обект на измама, незабавно се обадете на телефон 112 или посетете най-близкото управление на МВР.
- Свържете се с банката си. Посетете банков клон на място или се обадете на официалния телефон за връзка с клиенти, публикуван на сайта на вашата банка, за да проверите информацията. Не използвайте телефонни номера, дадени ви по време на съмнителния разговор.
Бъдете изключително внимателни и споделете тази информация с вашите близки и приятели, особено с по-възрастните, за да ги предпазите.
