Кръстовден е утре: Какви са традициите, какво повелява постът и защо хиляди се стичат към Кръстова гора?

Големият празник Кръстовден: История, традиции и всичко, което трябва да знаем за 14 септември

Утре, 14 септември, православният свят отбелязва един от 12-те велики църковни празници – Кръстовден. През 2025 г., както и всяка друга година, датата е непроменлива и носи със себе си дълбок религиозен смисъл и вековни традиции. Празникът, известен още като Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен, е свързан с откриването на кръста, на който е бил разпнат Исус Христос, и е ден за строг пост, молитва и равносметка.

Историята зад празника: Как е открит Кръстът Господен?

Произходът на празника ни връща в IV век, по времето на император Константин Велики. Неговата майка, благочестивата царица Елена, предприема пътуване до светите земи с една-единствена цел – да открие най-голямата християнска светиня. През 326 г. в пещера край Йерусалим нейните сподвижници намират три кръста. За да установят кой е истинският, докоснали с тях тежко болен човек. Първите два не предизвикали никаква промяна, но третият донесъл чудодейно изцеление. Според други предания, силата на Животворящия кръст била толкова голяма, че можела дори да възкресява мъртви.

След като светинята била открита, Йерусалимският патриарх Макарий я издигнал високо (въздигнал я) над събралото се множество, за да може всеки да я види и да й се поклони. Именно от този тържествен акт на „въздигане“ произлиза и пълното име на празника – Въздвижение на Кръста Господен. Част от реликвата останала в Йерусалим, а друга царица Елена занесла на сина си в Константинопол. За съжаление, през 1187 г., след поражението на кръстоносците, следите на съхраняваната в Йерусалим част от кръста се губят завинаги.

Традиции, обичаи и вярвания на Кръстовден

И днес празникът се почита с голяма тържественост. В храмовете се отслужват празнични литургии, а Честният кръст се изнася от олтара и се полага в центъра на църквата, украсен със зеленина и цветя, символизиращи вечния живот. Поклонението пред него продължава до 21 септември.

Феноменът Кръстова гора

За българите Кръстовден има и специално значение, свързано с местността Кръстова гора в Родопите. Съществува силна вяра, че именно там се пази частица от Христовия кръст. Поради тази причина в нощта на 13 срещу 14 септември хиляди вярващи от цялата страна се събират на това свято място за всенощно бдение. Те прекарват нощта под открито небе в молитва с вярата, че тогава небето се отваря и всяка искрена молба бива чута от Бога.

Пост и народни обичаи

Кръстовден е ден на строг пост. Църквата повелява да не се яде нищо от животински произход, като единственото облекчение е разрешената консумация на растителна мазнина (олио). Прието е най-възрастната жена в дома да изпече обредна пита с кръст върху нея. Обредният хляб се разчупва в присъствието на цялото семейство с благословията „мене кръст да не боли“. На празничната трапеза, покрита с нова покривка, се слагат постни гозби – зелник с праз, печена тиква, грозде. На този ден не се яде нищо червено – домати, репички, червен пипер, червени ябълки.

Според народните традиции, на Кръстовден свещеникът ръси със светена вода домовете за здраве и благополучие. В миналото хората са рисували кръстове по стените на къщите и стопанските постройки, за да ги пазят от зло и нещастия, и са поставяли осветени кръстчета в хамбарите за берекет.

Кой празнува имен ден на 14 септември?

На Кръстовден празнуват всички, които носят имената и техните производни: Кристина, Красимир, Красимира, Кристиан, Кристиана, Кристиян, Кристияна, Кръстан, Кръстана, Кръстена, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстина, Кръстинка, Кръстьо, Кънчо, Ставри.