Замразяване на минималната заплата? Сблъсък между работодатели и синдикати

Европейската директива и бъдещето на минималното възнаграждение в България

В България отново се разгоря дебат за минималната работна заплата. Работодателските организации настояват за замразяване на размера ѝ, докато синдикатите се противопоставят категорично. В основата на конфликта стоят различия в методологията на изчисление, липсата на точна статистика и ефекта от европейските регулации.

Липса на прозрачност при статистиката и изчисленията

Според Стефка Танчева от Българската асоциация за управление на хора, един от големите проблеми е, че няма точна статистика за броя на хората на минимално възнаграждение.

„Обикновено се говори за около половин милион българи, заети на минимална заплата. Дори инженери често започват на такъв доход при квалифициран труд,“ посочва Танчева в ефира на Нова Нюз.

Тя предупреждава, че това крие риск от загуба на кадри и затруднения при привличането и задържането на нови служители. Решението според нея е ясна и прозрачна формула за изчисление на минималното възнаграждение.

Различия в подходите и дефинициите

Росица Макелова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ допълва, че проблем има и при изчисленията на основните и брутните възнаграждения.

„Ако страните се споразумеят, ще е нужна промяна в методологията. Не бива да се прилагат практики, при които към сумите не се отчитат фактори като извънредния труд,“ казва Макелова.

Европейската директива – пречка или възможност?

Казусът е усложнен и от предстоящото транспониране на Европейската директива за минималната работна заплата. По думите на Макелова, в сегашния си вид Кодексът на труда до голяма степен вече отговаря на изискванията, но без фиксирана сума – директивата говори за „адекватно“ възнаграждение.

Опасенията на бизнеса

Васил Велев, председател на Общото събрание на АИКБ, смята, че при ново преизчисление могат да бъдат засегнати служители с по-висококвалифициран труд.

„Всички можем да правим подаръци със свои средства, но тук се правят с общи. Има неточности в Кодекса на труда и самите разпоредби се прилагат грешно,“ заяви Велев.

Дискусията около бъдещето на минималната работна заплата в България изглежда далеч от приключване. Предстои да се види дали балансът между интересите на бизнеса и работещите може да бъде постигнат преди промените, наложени от ЕС, да станат реалност.