Намиращата се на 20 километра от Варна местност Побити камъни е един от природните феномени у нас.
Има различни теории за произхода на скалните образувания с причудливи форми и височина 5-7 метра, изглеждащи като побити в пясъка. Едно от предположенията е, че местността, в която се намират, някога е била на дъното на море.
Днес това е една от двете естествено формирани пустини в Европа. От 1937 г. е обявена за природна забележителност, а от 1995 г. и за защитена местност.
За произхода на Побитите камъни им има много хипотези, които могат да се обединят главно в две групи – за органичния и неорганичния им произход. Първите са свързани с дейността на корали, водорасли и други организми, но детайлно проучване не показва наличие на корали. Според вторите произходът и призматичната им форма се обясняват с призматичното изветряне и опустиняване на скалите (като например Пътят на великаните в Северна Ирландия), образуването на пясъчно-варовикови конкреции или бълбукащи рифове.
Смята се, че са образувани преди около 50 милиона години. Въз основа на изобилното съдържание на вкаменелости, стратиграфският обхват на образуванията е определен в рамките на Долен Еоцен (48,6 – 53 млн. г.).
Въз основа на петрографски и стабилно-изотопен геохимичен анализ и полеви наблюдения, съществуват доказателства, че тези структури представляват изключителен запис на палео-въглеводородна система за просмукване (нискомагнезиевите калцитни цименти са силно обеднени с тежък въглероден изотоп 13C).
Пътищата на циркулация на флуидите са регистрирани като колони, разположени в пясъци, които след скорошно отстраняване на пясъка са създали пустинен пейзаж. Динамичната реконструкция на произхода на тези структури, процесите на миграция на флуиди и микробното посредничество на окислението на въглеводородите, водещо до карбонатни утайки, са изследвани от Де Бовер и др. през 2009г.
