Колаж: "Нова Варна"
На 22 септември 2025 г. България свежда глава в знак на почит и отбелязва 104 години от смъртта на Иван Вазов – Патриарха на българската литература, народен поет и държавник. Сърцето на великия българин престава да бие в столичния му дом на тази дата през 1921 г., а всенародното поклонение пред тленните му останки в църквата „Св. Неделя“ продължава цели четири дни. Погребан е с невиждани дотогава почести, изпратен със 101 топовни салюта, които отекват като признание за неговото колосално дело. В памет на тази дата Националният литературен музей организира поредица от събития, с които да припомни за неговата личност и непреходно творчество.
Националният литературен музей кани столичани и гости на София да се включат в тържественото поклонение в памет на Иван Вазов. Церемонията ще се състои в понеделник, 22 септември 2025 г., от 11:00 часа, на гроба на поета, който се намира в градинката зад столичния храм „Св. София“. В рамките на събитието ще бъде отслужена панихида. Слово в памет на Вазов ще произнесат директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов и проф. Стоян Денчев. Като емоционален акцент в програмата ще прозвучат емблематичните Вазови творби „По райските долини“ и „Моите песни“, които ще бъдат изпълнени от актьора Стоян Чобанов.
Като част от възпоменателните събития, къща музей „Иван Вазов“ в София ще отвори вратите си със свободен вход за всички желаещи през целия ден на 22 септември. Посетителите ще имат уникалната възможност да се докоснат до автентичната атмосфера на мястото, където поетът прекарва последните си години и създава някои от най-значимите си произведения. Интересен факт е, че още приживе, в разговори с проф. Иван Шишманов и тогавашния министър на просвещението Стоян Омарчевски, Вазов дава съгласието си след смъртта му домът да се превърне в музей. Той отваря врати за посетители на 26 ноември 1926 г. и така се превръща в първия български литературен музей.
Делото и думите на Иван Вазов остават жив завет за поколения българи. Неговата безрезервна любов към Родината и всеотдайност към книжовното поле се усещат във всяка негова мисъл. „Аз работих половин век на книжовното поле, движен от вътрешен тласък, подчинявайки се на неутолима душевна жажда да служа на истината и красотата“, споделя самият той. В тези думи се крие ключът към разбирането на неговата мисия, която той обобщава с незабравимото: „Аз пях за България, защото я обичах. И съзнанието, че съм бил полезен на България, за мене беше най-голямата награда. За друга не мислех…“. Дори в края на жизнения си път, неговото послание е изпълнено с вяра и надежда: „И мой дълг е в крайна сметка на моя жизнен път, поради голямата вяра, която имам в бъдещето, да извикам на моя народ: „Не се отчайвай! Вярвай! Работи в братски сговор, със съединени сили!“.
Времето над страната: Плавно понижение на температурите и увеличаваща се облачност Според последната прогноза от…
Окръжна прокуратура – Варна ръководи производство по разкрита схема за финансови престъпления. Разкриха престъпна група…
Смъртоносен пожар в Русе: Мъж загина в апартамент в кв. „Дружба-3“ Голям пожар обхвана жилище…
Сензационен иск за 50 млн. долара: Твърдения, че синът на Траволта е от яйцеклетки на…
Разследват смъртта на българин в американски затвор: Сенатор и правозащитници настояват за реформи Какво се…
Медиацията във Варна: Растяща ефективност при съдебните спорове Съдебният район на Окръжен съд – Варна…
Leave a Comment