Ето кой спечели спора за дюнера: Германия или Турция

Стана ясно, че е приключил кулинарния спор между Турция и Германия за дюнера. Преди време Турция поиска от Европейския съюз защитен статут за дюнера, тъй като рецептата на популярното в Германия ястие се различава значително от традиционния вариант. Сега искането от страната на южната ни съседка е оттеглено.

Ако Брюсел беше одобрил искането от турска страна дюнерът да бъде защитен като „традиционен специалитет“, щяха дa бъдат въведени стандартизирани правила за съставките и приготвянето му, което сериозно щеше да повлияе на германския пазар. Сега дюнерът във всичките му вариации, разпространени в Европа, ще продължи да съществува и отново под името дюнер, предава Нова телевизия.

Тази яснота идва след дълга кулинарна сага. Така, на практика, дюнерът няма да попадне в специалния списък на ЕС с около 90 защитени храни, сред които са швабския специалитет шпецле, например, или италианската моцарела. За тези храни важи, че те могат да бъдат произвеждани и продавани под това име навсякъде, но само съгласно определени и зададени критерии.

В Германия дюнерът е много повече от храна и носи своята история. Въпреки че началото си тази история води от Турция, в Германия дюнерът е внесен от турски мигранти и почти се е превърнал в немско национално ястия.

Историята на дюнера започва в берлинския квартал „Кройцберг”. За поколения турски мигранти той е свързан със символиката на техния нелек път там през последните 50 години, бил е възприеман като храна, засищаща гладните и затруднени хора.

Сега нещата са съвсем различни. Журналист пита, „Какво цените най-много в германската кухня?“. „Дюнерът“, отговаря Илон Мъск. На 12 ноември 2019 година, когато заявява намерението си да изгради най-голямата фабрика на „Тесла” в Европа, милиардерът е отседнал в легендарния хотел „Адлон” на метри от Бранденбургската врата. И хапва дюнер. От август 2018 г. един от най-луксозните хотели в Берлин сервира „Адлон дюнер“. Не в чиния, а в плосък хляб, както хората го ядат по улиците на Берлин.