Организацията „Антикорупционен фонд“ (АКФ) отправя твърдения за натиск и възможна корупция в българската прокуратура, свързани с едно от най-гръмките дела – „Хемусгейт“.
Според информацията, прокурор от първоначалния екип, наблюдавал случая, е подал официален сигнал срещу свои колеги и и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов, но институциите са отказали да образуват разследване, съобщава Mediapool.
Паралелно „смачкване“ на разследването
Делото „Хемусгейт“ се занимава с финансови злоупотреби при строежа на магистрала „Хемус“. През 2021 г. беше установено, че стотици милиони левове, преведени авансово, са били изтеглени в брой от подставени лица. По разследването за пране на пари бяха проведени акции и иззета документация от строителни фирми. През есента на 2023 г. делото достигна финален етап – изготвен бе обвинителен акт срещу девет обвиняеми, включително строителни бизнесмени.
В този момент двама от обвиняемите поискаха отвод на двама прокурори заради предполагаема липса на обективност. Според АКФ, това довело до намеса на тогавашния апелативен прокурор Емилия Русинова, която отстранява целия първи екип от трима наблюдаващи прокурори. Решението е потвърдено от зам.-главния прокурор Мария Павлова.
Нов екип – нови обвинения
След смяната на екипа новоназначените прокурори прекратяват делото срещу един от обвиняемите и оттеглят обвиненията за престъпна група срещу останалите. Прокурор Ивайло Занев от първия екип подава сигнал до специалния прокурор Даниела Талева и до КПКОНПИ в края на 2024 г., описвайки хронологията на отстраняването и предполагаем натиск.
Занев посочва, че двама от прокурорите в новия екип бързо получават кариерно израстване – единият е командирован в Софийска градска прокуратура, другият във Върховната касационна прокуратура. Според него, един от тях е променил обвиненията четири дни след поемане на случая – срок, твърде кратък за запознаване с многотомния материал.
Сигнал срещу главния прокурор – без аналог
„Фактът, че сигналът идва от прокурор с конкретни знания за разследването и за практиките в прокуратурата, изисква сериозна институционална реакция. Особено значимо е, че Занев официално сигнализира срещу главния прокурор – постъпка без аналог в йерархичната система на прокуратурата“, коментира Андрей Янкулов, старши правен съветник в АКФ.
Разследване – отказано
Сигналът първо е изпратен до Върховния касационен съд, където три месеца по-късно председателят на наказателната колегия Лада Паунова решава, че няма достатъчно данни за участие на Сарафов. Вместо да бъде пренасочен към специалния прокурор, той е изпратен в Софийска градска прокуратура, при прокурор Йордан Петров – известен с поемането на скандални дела. Два дни по-късно Петров отказва да образува производство.
По публикацията работи: Далия Димитрова
