Възможно ли е изграждането на „стена срещу дронове“ до година? Тодор Тагарев с отговор

ЕС планира „стена срещу дронове“, но експертите са скептични

Бившият министър на отбраната Тодор Тагарев заяви в ефира на Нова Нюз, че изграждането на т.нар. „стена срещу дронове“ в рамките на една година е практически невъзможно. Инициативата е част от плановете на лидерите на Европейския съюз, които се срещнаха в Копенхаген, за да обсъдят спешни мерки за укрепване на въздушната сигурност по източния фланг на блока.

Какво представлява „стената срещу дронове“?

Проектът включва създаването на въздушен щит, който да обхваща България и поне още шест държави от ЕС. Системата ще служи за защита на критична инфраструктура от масирани атаки с дронове, някои от които – с предполагаем руски произход.

Тагарев: Липсват технологии, организация и ресурси

„В рамките на една година може да бъде построена само част от системата“, коментира Тагарев. Според него системата на НАТО за противовъздушна и противоракетна отбрана не е адаптирана за справяне с мащабно нахлуване на евтини дронове, комбинирани с ракетни атаки — проблем, който Украйна преживява вече над две години.

По време на някои от атаките в Украйна са участвали над 800 летателни апарата в рамките на часове. България и повечето държави в региона нямат необходимата технология, въоръжени сили, организационна структура и система за командване, за да реализират подобен проект бързо.

Какво може да се постигне за година?

По думите на Тагарев, в рамките на 12 месеца може да бъде изградена мрежа от сензори за събиране и анализ на информация, но средствата за ефективно поразяване на дронове ще изискват повече време.

„Нашите военни може дори да не са виждали дрон прехващач, каквито в Украйна използват отскоро. Организацията и внедряването на такива системи ще бъде бавен процес“, добави той.

Възможности за финансиране

Тагарев предлага проектът да бъде финансиран от бюджета на ЕС за отбрана, чрез допълнителни средства извън ограниченията за дефицит и държавен дълг. Друг вариант е използване на заемите от Европейската комисия — около 3 млрд. евро са предвидени за България, като страната ще започне да ги връща след десет години.